Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Почина бивш министър на културата, написал песничката Детство мое
  • Новини

Скръбна вест: Почина бивш министър на културата, написал песничката Детство мое

Иван Димитров Пешев януари 19, 2024
vsdfcaasdsaddsdfd.png

Почина композиторът Георги Костов, съобщиха от Съюза на композиторите в България за БНР.

„С прискърбие съобщаваме, че днес, 19.01.2024 ни напусна българският композитор, педагог, общественик и политик, нашият колега проф. Георги Костов. Съюзът на българските композитори изказва искрени съболезнования на семейството и близките му. Дълбок поклон!“, написаха от Съюза.

Проф. Георги Костов завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) с композиция при проф. П. Владигеров през 1966 г. Специализира в Московската консерватория.

Преподавателската си дейност в Българската държавна консерватория започва през 1966 г., през 1977 г. става доцент, от 1985 г. е професор по хармония и композиция.

От 09. 11.1989 г. до 10.04.2008 г. е ректор на висшето учебно заведение и министър на културата в правителството на Жан Виденов (1995-1996 г.). Носител е на орден „Стара планина“. На 21.01.2016 е удостоен с престижното отличие “Златен век” с огърлие.

Проф. Георги Костов е автор на музикално-сценични произведения; творби за симфоничен, духов и струнен оркестър; камерна музика и др. Написал е повече от 1000 детски, хорови и забавни песни. Неговите “Песни за животните”, “Детство мое”, “Деца на света” и много други добиват широка популярност.

Той е лауреат на награди от конкурси като: “Червеният карамфил” (Сочи), многократно на “Сладкопойна чучулига”, “Златният Орфей”, “Мелодия на годината”, Радиоконкурс “Пролет” и др. Още през 1959 г. получава награда за Концерт за кларинет и оркестър. Носител е на награди от конкурси в Париж (1972 г.), София (1974 г.), Берлин (1976 г.), Хелзинки (1969 г.), Тренто (1991 г.).

Негови творби са записани от БНР, БНТ, Балкантон и др.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Струва по-малко от 2 лв, а работи като СКЪП влагоуловител: Просто го сложете до прозореца!
Next: Maлĸo хора знaят, нo в Бългapия e нaй-виcoĸaтa cтaтyя нa Света Богородица: Eтo ĸъдe се нaмиpa

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.