Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зимен капан: По пътищата е страшно, педя сняг и закъсали камиони, ограничават движението
  • Новини

Зимен капан: По пътищата е страшно, педя сняг и закъсали камиони, ограничават движението

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
dfgbfgbkfbkghkgh.png

Зимата стяга в клещите си България. Снеговалежите продължават и вече има органичения в движението по пътищата на страната.

337 снегопочистващи машини обработват пътищата от републиканската пътна мрежа, съобщават от АПИ.

В момента сняг вали в областите Варна, Велико Търново, Враца, Ловеч, Кюстендил, Перник, Плевен, Силистра, Търговище, Разград, Русе, София, Шумен, както и в района на проходите „Предел“, „Шипка“ и „Републиката“.

Настилките са обработени и пътищата са проходими при зимни условия. В районите със снеговалеж при необходимост има готовност за допълнителна техника.

Не така стояха нещата сутринта на Околовръстното на София. Снимка показва бул. „Ботевградско шосе“ около 8 часа в събота сутринта.

Видимо е, че снегопочистваща техника е минавала по трасето, но въпреки това асфалтът е заснежен и трябва да се шофира с повишено внимание.

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите да предприемат пътувания само при необходимост и да карат с повишено внимание и съобразена скорост, да не предприемат резки маневри, да спазват необходимата дистанция, както и да не изпреварват снегопочистващите машини.

Аварирали тирове затапиха пътя Русе – Бяла тази сутрин.

Тапата е в посока град Бяла.

[null]

Кадри от образувалото се задръстване бяха публикувани в социалните мрежи. Те показват няколко тежкотоварни автомобила, които са закъсали по пътя. След тях са се образували колони от автомобили, които не могат да продължат пътя си, предава dunavmost.com. Снежната покривка в района е една няколко сантиметра.

Пътят Русе – Силистра е отворен за движение при зимни условия, но не е почистен от снега. Това се вижда от друг клип, публикуван във Фейсбук Групата „Пътна обстановка и ПТП-та в Русе“.

Поради обилните снеговалежи е ограничено движението на тежкотоварни автомобили над 12 т по път I-2 Русе – Разград – Шумен, път I-5 Русе – Велико Търново и на проход „Предел“.

Ограничено е движението на тежкотоварни камиони над 12 т по републиканската пътна мрежа на територията на област Враца от 5 ч. днес – 20 януари до 17 ч. на 21 януари /неделя/.

Тежкотоварните автомобили могат да преминават по път II-15 Враца – Ферибот Оряхово и път II-13 Плевен – Бяла Слатина – Борован. Движението по двете пътни артерии трябва да се осъществява задължително с вериги.

Приоритет при снегопочистването са автомагистралите, най-натоварените направления по първокласните и второкласните пътища и проходите, осигуряващи връзките между Северна и Южна България. Пътноподдържащите фирми в цялата страна са в пълна мобилизация и готовност за своевременна реакция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето защо НИКОГА не трябва да обираме трохите от масата с ръка – на лоша поличба е:
Next: Проф. Рачев: Очаква ни нова ледена епоха

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.