Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на Десислава Иванчева: Трябва да съм здрава, за да отгледам детето
  • Новини

Майката на Десислава Иванчева: Трябва да съм здрава, за да отгледам детето

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
sdfvfdbdfbfgbghbgf.png

  • Ако аз си отида, ще дадат детето в дом, а той не заслужава, казва 81-годишната жена
  • Валентин-Александър е кротко и контактно дете, но понякога се инати, разкрива бабата Любка

„Трябва да съм здрава, за да мога да отгледам това детенце поне още 2 години или 3, зависи колко“, това каза пред bTV майката на Десислава Иванчева – Любка, която отглежда 2-годишния си внук Валентин-Александър сама.

През 2018 г. Иванчева, която беше районен кмет на „Младост“, Десислава Иванчева беше показно арестувана в центъра на София. Съдебният процес срещу нея протече при голям обществен интерес и продължи четири години и половина.

В крайна сметка Върховният касационен съд (ВКС) постанови 6-годишна ефективна присъда. Тя е за искане на подкуп от близо 190 000 евро чрез посредник, от които според съда е получила 70 000 евро. От ноември 2022 г. Десислава Иванчева излежава присъдата си в женския затвор в Сливен.

„Може да ви звучи смешно и нереално, но аз си казвам: „Боже Господи, дай ми да живея точно толкова, колкото Деси да се прибере, пък после, ако искаш, ме прибери“, но засега трябва да съм здрава и силна, за да мога да отгледам тази малка душичка, защото аз ако си отида, това дете не знам какво го чака. Може би ще го дадат в дом „Майка и дете“, а той не заслужава, душичката“, каза още 81-годишната майка на Десислава.

Любка заяви, че са подали молба за предсрочно освобождаване на дъщеря ѝ след излежаване на половината от присъдата ѝ. Десислава Иванчева не крие, че е забременяла с донорски материал.

Бабата на Валентин-Александър го описва като кротко дете, което понякога се инати. Тя казва, че е контактен, обича да си играе и се храни добре.

По телефона майка и дъщеря най-често си говорят за детето.

 

 

„Иска да го чуе и винаги казвам, че е добре. Никога не искам да кажа, че е болен, за да не я притеснявам. Сигурно и тя крие, когато не е добре“, сподели тя.

Десислава Иванчева взима лекарства за тумор в главата. В момента той е в застой, но майка й разкри, че почти всичките й зъби се клатят.

„Според закона Деси е виновна и много хора се обаждат по телефона, пишат и в социалните. Всеки има право на мнение, така че аз като майка много ясно, че трябва да защитя дъщеря си… и аз искрено вярвам, че тя не е способна да направи това нещо, за което е осъдена. Аз не съм очаквала, че толкова много хора ще ми се обаждат по телефона и ще ми благодарят, много от тях не познавам. Въобще изпращат подаръци, храна, детски играчки, някои изпращат и дребни суми пари“, разказа 81-годишната жена.

Тя отрече спекулациите, че Десислава Иванчева е забременяла, за да избегне присъдата си:

„Доказано е, че Десислава много, преди да стане кмет, е правила опити за инвитро. Тя искаше да има детенце. И Господ ѝ го даде. Тя заслужава това детенце, защото много е желано и искано“.

Любка Иванчева разкрива, че това, което я крепи е детето, което ще даде утеха на дъщеря й в живота.

„Нищо, че сега е в затвора, тя ще се прибере, а детенцето ще остане при нея“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 1 лъжичка на гладно и след 5 минути всичко излишно изтича от червата. Мощно пречистване с отслабващ ефект
Next: Десетки хиляди българи ще получат безплатни климатици и печки на пелети по нова програма

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.