Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьор на автобус вцепени всички на АМ Тракия, спешно звънят на КАТ
  • Новини

Шофьор на автобус вцепени всички на АМ Тракия, спешно звънят на КАТ

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
asdcsdaosdfkvdfkvfddff.png

Автобус кара с близо 120 км/ч на заснежената АМ „Тракия“ в посока Пловдив, съобщава bTV, позовавайки се на очевидец. 

Според автора на видеото е бил подаден сигнал на тел. 112, но автобусът не е бил спрян при наближаването на един от тунелите, където е имало патрулен автомобил.

 

Агенция „Пътна инфраструктура“ съобщи, че е въведено ограничение за движението на моторни превозни средства над 12 тона по АМ „Тракия“ на територията на област София, поради обилен снеговалеж. Ограничено е и движението на МПС над 12 т по АМ „Тракия“ на територията на област Пазарджик.

„На автомагистрала „Тракия“ пътят е доста непочистен, има навявания, видимостта е намалена. Движението е интензивно, като периодично се образуват колони от автомобили и ТИР-ове. На места намаляваме скоростта до 40 км/ч“, съобщи по-рано „Фокус“, позовавайки се на гражданин, който пътува от София към Карлово.

Информацията му за актуалната пътна обстановка на аутобана в лошото време е придружена с актуална снимка, видео и предупреждението: „Ако не ви се налага, не тръгвайте на път днес!“. Кадрите са направени на автомагистрала „Тракия“, километър преди отбивката за Ихтиман в посока Бургас.

 

Ограничено е движението за МПС над 12 т с ремаркета и полуремаркета по път ІІ-37 м. Превала – Доспат, поради обилен снеговалеж.

Предупреждение от втора степен за обилни снеговалежи – оранжев код, е в сила за 14 области от Западна и Централна България. За останалата част от страната предупреждението е от първа степен – жълт код.

Най-дебела е снежната покривка в Плевен – 22 см, в Русе – 15 см, в Силистра – 12 см, Ловеч – 11 см, в Свищов, Шумен и Разград – 10 см, в София – 4 см.

Най-силни са поривите на вятъра в Сливен – около 90 км/ч, в Пазарджик – 80 км/ч, Сандански – 70 км/ч, в Бургас и на нос Емине – около 60 км/ч.

В Дунавската равнина, Добруджа и Лудогорието, както и по планинските проходи, има условия за навявания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората с пъстри очи са по-различни от останалите
Next: Зрителите ликуват: Популярно лице на bTV се завръща в ефира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.