Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какви са ползите от 50 грама ракия на ден
  • Новини

Ето какви са ползите от 50 грама ракия на ден

Иван Димитров Пешев януари 22, 2024
rsafkdskgsdkgkdsfg.png

Алкохолът като цяло е приет от диетолозите като нещо изключително вредно и ненужно за организма. Бабите и дядовците на село обаче са на друго мнение и казват, че с 50 или сто грама ракийка на ден може да се доживее до столетие.

Ферментиралият плодов сок оказва се има и своите ползи. Учените са открили 7 предимства на пиенето на ракия. Ето ги и тях според „България Днес“:

 

ОБЛЕКЧАВА ДИХАТЕЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ
Традиционно ракията, поради своите противовъзпалителни свойства, се използва за ефективно облекчаване на дихателни проблеми като кашлица или болки в гърлото. Високото съдържание на алкохол помага да се изхвърлят бактериите и да се разхлабят храчките и слузта, като по този начин действа като отхрачващо средство. Пиенето на ракия вместо бира подобрява симптомите на астма.

УКРЕПВА ИМУННАТА СИСТЕМА
Ракията стимулира имунната система. В продължение на стотици години се използва като решение за настинка и грип. Има естествени затоплящи свойства, както и антибактериален характер.

ПОДПОМАГА СЪНЯ
Ракията притежава определени успокояващи свойства. Те стимулират здравословен и спокоен сън. Препоръчва се по чашка вечер и при депресивни състояния.

ПОДОБРЯВА ЗДРАВЕТО НА СЪРЦЕТО
Списанието Food Chemistry публикува проучване през 2009 г., в което се заключава, че ракията има антиоксидантни свойства. Забележка: Както при всеки вид алкохол, прекомерното пиене също може да навреди на сърцето. Ето защо, винаги трябва да внимавате с количествата. 50 грама на вечеря се препоръчва като безопасно и полезно количество.

СВОЙСТВА ПРОТИВ СТАРЕЕНЕ
Антиоксидантните съединения, открити в ракията, помагат за предотвратяване на някои видове симптоми на стареене, включително кожни бръчки, когнитивни проблеми, лошо зрение и други хронични здравословни проблеми, които се появяват с напредването на възрастта. Тези съединения се дължат на присъствието на мед в някои ракии. Антиоксидантите помагат да се предотврати клетъчната смърт на кожата, косата и вътрешните органи.

ПРОТИВОРАКОВИ СВОЙСТВА
Ракията е свързана с предотвратяването на растежа на различни видове рак. Елаговата киселина (мощно органично съединение) активира определен ген в нея, който инхибира растежа и метастазите на раковите клетки. Това се отнася преди всичко за рак на пикочния мехур и яйчниците и въпреки че тази област на изследване е нова, това може да увеличи значението на ракията като здравословен избор за пациентите.

УПРАВЛЯВАТЕ ТЕГЛОТО СИ
За разлика от алкохолните напитки с високо съдържание на въглехидрати, като бира, ракията не съдържа въглехидрати и няма да ви засити. Може да се насладите на аперитив, без да губите апетита си. Проучване от 2011 г., озаглавено „Лечебна ракия“, показва, че ракията може да се използва от затлъстели хора поради нейните стимулиращи метаболизма свойства.

Забележка: Избягвайте да пиете ракия при прием на лекарства, по време на бременност или при кърмене.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Държавната службичка вече няма да е толкова сладка, ето защо
Next: Зрител поиска прогнозите за времето на Натали Трифонова да бъдат забранени за малки деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.