Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна вест: Почина един от най-уважаваните хора в държавата – проф. Петров
  • Новини

Черна вест: Почина един от най-уважаваните хора в държавата – проф. Петров

Иван Димитров Пешев януари 22, 2024
sdfvdfvsdcsadcascas.png

Българският историк и доайен на медиевистиката в България проф. Петър Христов Петров ни напусна на 21 януари на 99-годишна възраст, съобщава днес Софийският университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.

Петър Петров е роден на 31 юли 1924 г. в село Върбешница, Мездренско. Завършва история в Софийския университет през 1949 г.

В периода 1952-1974 г. последователно извървява кариерната стълбица във Философско-историческия факултет на Софийския университет, като асистент, доцент и професор. Целият му съзнателен живот е тясно свързан с Историческия факултет, където той преподава до 1989 г.

Проф. Петров е автор и редактор на редица ценни изследвания посветени на българската средновековна история: „Образуване на българската държава“ (1981); „Възстановяване на българската държава (1185–1197) (1985)“; „Карпошовото въстание (1994)“;

„Църква и църковен живот в Македония-2003“; „Самуил – царят воин“ (2014); „Македония. История и политическа съдба том І-ІІІ“ (1995-1998); „Научна експедиция в Македония и Поморавието“ (1993); „Бенедето Марино ди Рести. Сметководна книга“ (1590–1605) (2005); „Османската империя – ислямска държава“ (2012) и други.

„Проф. Петър Петров бе един от видните български историци-медиевисти.

В лицето на проф. Петър Петров нашата историческа наука загуби виден учен, посветил се на българската средновековна история, а Историческият факултет се прости с един незабравим колега.

Поклон пред светлата му памет!“, се казва в съболезнованието от академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, цитирано от БТА.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Краси Радков се завръща в ефира на bTV, ето кое предаване ще води
Next: Поискаха прогнозите на Натали Трифонова да бъдат забранени за малки деца

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.