Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте каква шеметна красавица е 17-годишната дъщерята на Малък Тошко
  • Новини

Вижте каква шеметна красавица е 17-годишната дъщерята на Малък Тошко

Иван Димитров Пешев януари 22, 2024
asdvdfvsfdhgfghfg.png

Катерина Славкова – най малката внучка на червената принцеса Людмила Живкова, се е превърнала в шеметна красавица. 17-годишната девойка е дъщеря на Тодор Славков и само след година ще бъде абитуриентка.

 Тя е отличничка в престижния Италиански лицей в Горна баня и въпреки че има визия на супермодел, не мечтае за кариера в модата. Като дете Катерина дефилираше по ревютата на своята леля Жени Живкова, но отдавна се отказала от идеята да става манекенка или дизайнер. Плановете й били да кандидатства фармация в някой от елитните университети в Европа.

„Със сигурност, след като за върша средно образование, ще | уча в чужбина и после ще се върна в България, за да предам това, което знам и мога. Защо да не съм следващата жена премиер или президент?“, казва откровено внучката на Людмила Живкова, давайки заявка да тръгне по нейните стъпки.

Университетът, към който Катерина се е насочила, се намирал в Холандия, но щяла да опита късмета си и в други държави. „Минаха ми тези желания с моделството. Не ми е безразлична модата, дори имам в главата си роклята за бала, с която искам да се видя, но има време и за това. По-скоро професията, с която искам да се занимавам, не е свързана с творчество.

Спряла съм се на фармацията. Това ме вълнува и смятам, че имам бъдеще в нея“, споделя Катерина.

Приликата между нея и баба й Людмила с годините става все по-очевидна.

 Двете имат изключителни сходства във визията, а сравненията помежду им девойката приемала като огромен комплимент. „Много са ми разказвали за баба ми Людмила,  за прадядо ми Тодор Живков, както и за популярната фамилия на другия ми дядо – Иван Славков. Искам да продължа по техните стъпки.

Но първо трябва да завърша“, споделя още щерката на Малък Тошко. Тя е голямата слабост на своя баща, който буквално я е позлатил и угажда на всичките й желания. За последния й рожден ден например й подарил златен часовник „Ролекс“, чиято цена е над 20 хиляди лева.

Дъщерята на Тодор Славков често прекарва време с баща си, макар той и майка й отдавна да са разделени. Катерина е плод на любовта на Тошко с вдовицата на покойния Бай Миле – Силвия Панагонова. Красивата блондинка, която е бивша манекенка, направи и невъзможното, за да обуздае буйния и бохемски нрав на Славков-младши, но безуспешно, защото кръвта вода не става. В началото на връзката им за кратко Тодор се бе отказал от пороците и шумните компании, отдавайки се на семеен уют със Силвия, но веднага след появата на щерка им отново се завърнал към старите навици. Това накарало жена му да го напусне с бебе на ръце.

През последните 17 години, в които двамата са родители на обща дъщеря, Тодор и Силвия ту се събират, ту се разделят. Междувременно внукът на Бай Тошо неведнъж бе хващан в крачка с други красавици, с които имаше мимолетни авантюри. Въпреки това с майката на щерка му са запазили добрия тон и цивилизованите отношения. Катерина живее основно при нея, но прекарва и достатъчно време с баща си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма тесла за собствениците на стари автомобили, вдигат рязко данъка
Next: Голям удар за нея! Уволниха Лиляна Павлова от позиция с 600 бона заплата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.