Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте каква шеметна красавица е 17-годишната дъщерята на Малък Тошко
  • Новини

Вижте каква шеметна красавица е 17-годишната дъщерята на Малък Тошко

Иван Димитров Пешев януари 22, 2024
asdvdfvsfdhgfghfg.png

Катерина Славкова – най малката внучка на червената принцеса Людмила Живкова, се е превърнала в шеметна красавица. 17-годишната девойка е дъщеря на Тодор Славков и само след година ще бъде абитуриентка.

 Тя е отличничка в престижния Италиански лицей в Горна баня и въпреки че има визия на супермодел, не мечтае за кариера в модата. Като дете Катерина дефилираше по ревютата на своята леля Жени Живкова, но отдавна се отказала от идеята да става манекенка или дизайнер. Плановете й били да кандидатства фармация в някой от елитните университети в Европа.

„Със сигурност, след като за върша средно образование, ще | уча в чужбина и после ще се върна в България, за да предам това, което знам и мога. Защо да не съм следващата жена премиер или президент?“, казва откровено внучката на Людмила Живкова, давайки заявка да тръгне по нейните стъпки.

Университетът, към който Катерина се е насочила, се намирал в Холандия, но щяла да опита късмета си и в други държави. „Минаха ми тези желания с моделството. Не ми е безразлична модата, дори имам в главата си роклята за бала, с която искам да се видя, но има време и за това. По-скоро професията, с която искам да се занимавам, не е свързана с творчество.

Спряла съм се на фармацията. Това ме вълнува и смятам, че имам бъдеще в нея“, споделя Катерина.

Приликата между нея и баба й Людмила с годините става все по-очевидна.

 Двете имат изключителни сходства във визията, а сравненията помежду им девойката приемала като огромен комплимент. „Много са ми разказвали за баба ми Людмила,  за прадядо ми Тодор Живков, както и за популярната фамилия на другия ми дядо – Иван Славков. Искам да продължа по техните стъпки.

Но първо трябва да завърша“, споделя още щерката на Малък Тошко. Тя е голямата слабост на своя баща, който буквално я е позлатил и угажда на всичките й желания. За последния й рожден ден например й подарил златен часовник „Ролекс“, чиято цена е над 20 хиляди лева.

Дъщерята на Тодор Славков често прекарва време с баща си, макар той и майка й отдавна да са разделени. Катерина е плод на любовта на Тошко с вдовицата на покойния Бай Миле – Силвия Панагонова. Красивата блондинка, която е бивша манекенка, направи и невъзможното, за да обуздае буйния и бохемски нрав на Славков-младши, но безуспешно, защото кръвта вода не става. В началото на връзката им за кратко Тодор се бе отказал от пороците и шумните компании, отдавайки се на семеен уют със Силвия, но веднага след появата на щерка им отново се завърнал към старите навици. Това накарало жена му да го напусне с бебе на ръце.

През последните 17 години, в които двамата са родители на обща дъщеря, Тодор и Силвия ту се събират, ту се разделят. Междувременно внукът на Бай Тошо неведнъж бе хващан в крачка с други красавици, с които имаше мимолетни авантюри. Въпреки това с майката на щерка му са запазили добрия тон и цивилизованите отношения. Катерина живее основно при нея, но прекарва и достатъчно време с баща си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма тесла за собствениците на стари автомобили, вдигат рязко данъка
Next: Голям удар за нея! Уволниха Лиляна Павлова от позиция с 600 бона заплата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.