Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БНБ с важно решение, до дни вади от обращение тези монети
  • Новини

БНБ с важно решение, до дни вади от обращение тези монети

Иван Димитров Пешев януари 23, 2024
adsvsfdvsfdghrdghfg.jpg

Управителният съвет на Българската народна банка взе решение да извади от обращение възпоменателните монети, емитирани през 2018 г.

Монетите престават да бъдат законно платежно средство от 5 февруари 2024 г.

 

След тази дата възпоменателните монети, емитирани през 2018 г., ще се обменят на касите на Българската народна банка по номинална стойност, без ограничение на количеството, без такса и със срок на обмяна до 31 декември 2025 г.

През 2018 г. са емитирани пет монети. Монетата с най-голяма номинална стойност е 100 лева е се нарича Българска иконография, Св. Първомъченик Стефан.

 

 

На лицевата й страна  е изобразена емблемата на Българската народна банка с годината „1879“ върху лентата; околовръст: надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, номиналната стойност „100 ЛЕВА“ и годината на емисията „2018“.

На обратната страна на монетата е разположено канонично изображение на Свети Стефан, а около него надпис „СВ.ПМЧК СТЕФАН“.

Друга монета е от серията Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, 2018 г. и е с номинал 10 лева.

На лицевата страна на монетата в позлатения вътрешен кръг има емблемата на Българската народна банка с годината „1879“ върху лентата; под нея на два реда – номиналната стойност „10 ЛЕВА“; околовръст надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА” и годината на емисията „2018“.

 

 

На обратната страна на монетата в позлатения кръг има логото на Българското председателство; околовръст надписи „Българско председателство на Съвета на ЕС“ и „eu2018bg“.

Третата монета отново е с номинал 10 лв. Тя е от серията 140 години от Освобождението на България.

 

На лицевата й страна  е изобразена емблемата на Българската народна банка с годината „1879“ върху лентата, над нея – годината на емисията „2018“ и околовръст надписи: горе „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, долу на два реда номиналната стойност „10 ЛЕВА“.

На обратната страна на монетата има изображение на български опълченци в битка и околовръст надпис „140 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ“.

Четвъртата монета – Старият бряст в Сливен, също е с номинал 10 лв. На лицевата й страна е изобразена емблемата на Българската народна банка с годината „1879“ върху лентата. Околовръст надписи: горе „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, долу година на емисията „2018“ и номиналната стойност „10 ЛЕВА“.

На обратната страна на монетата има изображение на Стария бряст в Сливен и околовръст надпис „СТАРИЯТ БРЯСТ – ХИЛЯДОЛЕТЕН СИМВОЛ НА СЛИВЕН“.

Петата монета е с номинал 10 лв. Тя е от серията Средновековни български владетели и е с Цар Иван Асен II.

 

 

На лицевата й страна в позлатен медальон e изобразен печат на цар Иван Асен II. Отдолу са номиналната стойност „10 ЛЕВА“, емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата и годината на емисията „2018“. Околовръст горе е изписано „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“.

На обратната страна на монетата, отделено със зрънчест пръстен, е изображение на конница, предвождана от цар Иван Асен II, носещ на копието си нарушения мирен договор. Околовръст по външния пръстен е изписано „СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ“ и „ЦАР ИВАН АСЕН II“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съседна на България страна ни удари в земята по евтини храни
Next: Синоптици съобщиха какво ще е времето през Февруари: Идва много сняг, но и друго

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.