Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерите посърнаха, готвят им голяма тесла с парите
  • Новини

Пенсионерите посърнаха, готвят им голяма тесла с парите

Иван Димитров Пешев януари 25, 2024
asdcsdfdsvsdfhgfdshfd.png

Чрез законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия се предлага въвеждане на горна граница от 12 заплати на обезщетението поради пенсиониране от работодател-публично предприятие. Чрез това предложение по законодателен път се ограничава процеса на колективно трудово договаряне в системата на публичните предприятия.

Мотивите към този законопроект са изключително спорни, защото в него ясно личат и директните атаки срещи правата на работниците и служителите и упреци срещу процеса на колективното трудово договаряне.

 

На първо място трябва дебело да се подчертае и да се има предвид, че е недопустимо да се ограничава правото на колективно трудово договаряне чрез закон, още повече, че то произтича от важни международноправни актове (конвенциите на Международната организация на труда), пренесени в българската Конституция и в Кодекса на труда, пише pariteni.bg.

Реално, вместо да се създава горна граница на обезщетението поради пенсиониране на служителите по Закона за публичните предприятия, следва пълноценно и правилно да се използва механизма на колективното трудово договаряне в системата на публичните предприятия, който дава големи възможности за постигане на благоприятни за работниците и служителите условия на труд, надграждащи тези по Кодекса на труда, включително и увеличаване размера на обезщетението по при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 КТ).

Именно по този начин, на масата на преговорите, ще се приемат най-справедливите решения на въпроса за размера на обезщетенията поради пенсиониране.

Защо обаче е важно това право да не бъде ограничавано?

Обезщетението при пенсиониране представлява една от формите на социална сигурност, които имат за цел да осигурят финансова подкрепа на гражданите след завършване на трудовия им стаж и достигане на пенсионната възраст. Това обезщетение е насочено към облекчаване на финансовия стрес, който може да възникне при лицата, които преминават от активната фаза на трудовия процес към пенсионните години.

Ето някои от основните причини и значението на обезщетението при пенсиониране:

На първо място е осигуряването на финансова сигурност. Обезщетението предоставя на пенсионерите стабилен източник на доход след прекратяване на трудовата им дейност. То играе ключова роля в осигуряването на финансова сигурност в началото на пенсионните години и помага на пенсионерите да се справят с различни разходи, свързани с живота след пенсиониране.

На следващо място това е покриването на основните жизнени разходи. Обезщетението при пенсиониране помага на пенсионерите да покрият основни разходи като жилище, храна, медицински грижи и други жизнено важни нужди. Така се поддържа достойнството и качеството на живот на пенсионерите.

Не е без значение, че обезщетението при пенсиониране има за цел и да уравновеси социалните различия и да предостави равни възможности на всички граждани, независимо от техническите, професионалните или финансовите им характеристики. Това е част от социалната политика, насочена към справедливо разпределение на ресурсите.

Oбезщетението при пенсиониране играе ключова роля в социалната сигурност и поддържа стабилността на финансите на гражданите след тяхната трудова активност. То предоставя финансова подкрепа на пенсионерите, покривайки основни жизнени разходи и осигурявайки тяхната финансова устойчивост в пенсионните години.

Обезщетението не само осигурява достойни жизнени условия за пенсионерите, но също така спомага за уравновесяване на социалните неравенства, предоставяйки равни възможности за гражданите. В същото време то служи и за подчертаване на социалната отговорност на държавата и обществото към своите граждани, осигурявайки им дегенеративна старост и уважение към труда, който са вложили през годините.

Обезщетението при пенсиониране не е просто правна формалност, а по-скоро израз на грижата на обществото към своите граждани, осигурявайки им достойни условия на живот и спокойствие в периода след трудовата им кариера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Щастието сполетя Ивет Лалова, не е на себе си
Next: След 10 епизода на Кой да знае масово недоволство срещу Сашо Кадиев от зрителите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.