Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грандиозна рокада в bTV, откраднаха голяма красавица от Нова, правят я водеща
  • Новини

Грандиозна рокада в bTV, откраднаха голяма красавица от Нова, правят я водеща

Иван Димитров Пешев януари 25, 2024
sdfvsdfbfdhdfghfg.png

Отново е време за танцуващи знаменитости. От февруари по bTV тръгва нов сезон на „Dancing Stars“, като негови водещи ще са актьорът Краси Радков и певицата Александра Раева.

От телевизията обещават, че двамата „с танцова стъпка, много настроение и хумор“ ще ръководят събитията в бляскавото танцувално шоу, което се радва на голяма популярност по целия свят.

„Ръка за ръка Алекс и Краси ще съпреживяват на живо емоциите на участниците и техните партньори в танците, ще разведряват с усмивка натрупаното напрежение по време на елиминационните етапи и ще забавляват зрителите и гостите в публиката от високата сцена на шоуто“, се казва в съобщението на телевизията за завръщането на формата.

„Откровено казано се надявах да съм част от танцьорите. Истината е, че според мен имам добри заложби и мога да „отвея“ поне половината от участниците. Надявам се да ми разрешат да им направя показно“, шегува се Раева.

Тя споделя, че обича много този формат и се вълнува, че ще стане част от неговия „вълшебен свят“.

„Dancing Stars е страст, емоция, феерия от цветове и ритъм, които ще докоснат и развълнува всеки човек. Радвам се, че ще съпреживявам всеки един момент в това предаване с най-забавния жив човек на планетата – Краси Радков, зрителите, журито и участниците, които са много нахъсани. Предстои един страхотен сезон!“, допълва още тя.

Актьорът и комик, известен като един от посланиците на културата на Северозапада, на свой ред споделя, че възприема танцувалното риалити като „невероятно предизвикателство“.

„Знам, че танците са сложна материя и го знам още от времето в Театралната академия, където трябваше да минавам и такива курсове. Въпреки че тогава изглеждах по малко по-различен начин, си бях все така „пластичен“. Възхищавам се на артистите, които могат да изразяват толкова силни емоции, подчинявайки тялото си на красивата музика“, коментира той.

Радков напомня как преди години той сам стигна до финала на „Dancing Stars“.

„Преди години по милостта на зрителите и вероятно заради това, че винаги гледам на всяко предизвикателство без много претенции, стигнах до финала на Dancing Stars. Много ми хареса да съм на тази сцена. Сега години по-късно се радвам, че ще съм отново тук и ще ми е интересно да гледам отстрани как минават през същите танцувални премеждия новите претенденти за огледалната купа. Предавам им щафетата, защото шоуто трябва да продължи!“, допълва още той.

Като формат „Dancing Stars“ събира известни личности от света на културата, шоубизнеса и обществения живот в България в двойки с професионални танцьори.

Всяка седмица двойките ще представят нов танц по предварително поставена задача, а изпълненията ще бъдат оценявани от жури, но гласуване от зрители по bTV ще решава кои участници продължават напред и кои отпадат.

От телевизията посочват, че с „Dancing Stars“ затвърждава стремежа си да поднася качествено и забавно съдържание, което ще събере пред малкия екран цялото семейство.

Междувременно във „Фейсбук“ Маги Халваджиян сподели официален пост на „Глобал Груп“, които държат правата за участия на Алекс Раева и Мария Игнатова. От позицията им става ясно, че двете красавици са преотстъпени съответно на bTV и Нова телевизия само временно, за изпълняване на ангажименти към „Dancing stars“ и съответно „Един за друг“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Силно земетресение в Турция, хората излязоха по улиците
Next: НОИ с прекрасни вести за пенсионерите на 25-ти януари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.