Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аз съм пушач от както се помня: С този сироп редовно прочиствам белия си дроб, действа безотказно
  • Новини

Аз съм пушач от както се помня: С този сироп редовно прочиствам белия си дроб, действа безотказно

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
asdcdsfvdfgfhddfghgf.png

Ако сте пушачи, тази рецепта е точно за вас. Приготвя се лесно в домашни условия, а продуктите ги има във всяка кухня.

С нея се изхвърлят секретите от белите дробове на пушачите. Хубаво е да се приготви и през зимата, когато хванете вирусна инфекция с кашлица и хрема.

 

Нужните продукти са:

1/2 кг лук,
1/2 кг кафява захар,
1 литър и 500 мл вода,
сок от 2 лимона,
7 с. л. домашен мед.

Приготвяне:

Сипете захарта в подходящ съд, сложете на умерен котлон да се карамелизира, като от време на време се разбърква до светъл карамел. Добавя се обелен ситно нарязан лук и се разбърква с дървена бъркалка.

След минута внимателно, за да не пръска, сипваме водата, разбърква се и оставяме да ври на умерен огън, докато течността остане 2/3, а другата 1/3 се изпари. Прецежда се през гевгир, да се отстрани лукът, и добавяме сока от двата лимона, добавя се и домашен мед. Всичко се разбърква много добре, докато медът се разтвори

Налива се в стъклена бутилка и се оставя на хладно в хладилника.
За прочистване на белите дробове се пие по 1 с. л. преди всяко хранене на гладно. Пие се, докато свърши сиропът. Следващата доза може да приготвите след 3 месеца.

Дихателните упражнения могат да помогнат за очистване на токсините и катрана от бронхите, натрупани в резултат на тютюнопушенето. Точно както упражненията за бицепс ще укрепят ръцете и мускулната сила, дълбоките дихателни упражнения ще укрепят белите дробове и ще прочистят дихателните пътища, изпробва 365 Новини.

Дълбокото дишане осигурява вторична полза на организма, като му доставя допълнително количество кислород. Повърхностното дишане често е плод на слаба функция на белите дробове или заседнал начин на живот. Веднъж или два пъти дневно си отделете време, в което да извършвате дълбоки дихателни движения, за да оползотворите целия капацитет на белите дробове, като ефектът ще е още по-голям, ако правите упражненията на открито, сред природата.

Може да опитате следното дихателно упражнения:

Застанете в изправено положение. Дръжте ръцете си до тялото и краката леко разтворени. Направете няколко дълбоки вдишвания и издишвания през носа. Сега, вдишайте през носа и издишайте бавно през устата дълбоко, докато не може да издишате повече. Опитайте се да „принудите” диафрагмата да изтласка останалото количество въздух.

Ще забележите, че корема се изтегля към гръбнака. Вдишайте бавно през носа чист въздух и задръжте дъха си за 5 секунди. Повторете отново пълното издишване. Повтаряйте това колкото може повече пъти на ден. Освен прочистването на белите дробове, това упражнение допринася за стягане и подсилване на дихателните мускули.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доктор: Тези храни разреждат кръвта и отпушват съдовете, яжте една от тях всеки ден
Next: НСИ с кошмарни данни: Това не се е случвало в България от 1940 г. насам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.