Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 6-годишно момиче си отишло от рак. След 3 дни майката отворила скрина и избухнала в сълзи
  • Новини

6-годишно момиче си отишло от рак. След 3 дни майката отворила скрина и избухнала в сълзи

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
sdfvdfbfdhfghjhgjhg.png

Малко момиченце на име Елена Десерич било едва на шест години, когато лекарите я диагностицирали с неоперабилен рак на мозъка. Родителите се влюбили в 6-годишното хлапе, а по-малката й сестра направо я боготворяла.

Търпеливата, любознателна малчуганка обичала да чете, да върши домакинска работа и да играе с приятели и кучето на леля си. За няколко дни обаче всичко се променило.

Диагнозата

Лекарите открили, че Елена има рак на мозъка. Да се ​​каже, че всички роднини на момичето са били смазани от мъка, е малко. Мъката им не може да бъде описана.

Според тях на детето му оставала по-малко от година живот. Събрали смелост, Кийт и Брук, родителите на детето, решили да направят последните месеци от живота на дъщеря си възможно най-щастливи.

Бащата и майката били бодри и се опитвали да останат силни. Въпреки това Елена бързо осъзнала сериозността на положението си.

Жестът

Момичето решило да остави след себе си нещо, за да зарадва своите родители и по-малката си сестра.

6-годишното дете, което едва наскоро се научило да чете и пише, започнало да пише бележки за родителите си, сестра си и дори кучето.

За тази цел детето написало стотици бележки и ги скрило из целия дом.

Писмата с признанията в любов момичето сложило във всички шкафове на къщата, между страниците на книги, в кутии, върху високите етажерки…

Към този момент семейството се било преместило от Синсинати, но още не било успяло да разопакова всички вещи.

 

Върху листовете хартия били нарисувани сърчица и усмивки, а до тях Елена написала: „Обичам ви, мамо, татко и Грей“ и „Съжалявам, че съм болна“. Родителите на момичето Кит и Брук намират бележките на дъщеря си в продължение на няколко години.

Момичето било диагностицирано с рядка форма на рак, срещу който няма лекарства. Бащата разказва, че детето до последно осъзнавало какво се случва с него.

Но малката не се тревожила за себе си, повече я вълнувало как сега ще живее по-малката й сестра.

През последните няколко месеца от живота й състоянието на Елена се влошило значително. Лъчевата терапия не донесе никакво облекчение. С течение на времето детето загубило говора си, а малко по-късно горкият била обхваната от частична парализа.

Но дори и тогава момичето упорито продължи да пише бележки. Най-интересното е, че с всичко това тя успяла да запази заниманието си в тайна от родителите си!

Когато ги открили

Първото от съобщенията на Лена било намерено от баща й и майка й няколко дни след смъртта й. През следващите няколко години те откриват бележки от починалата си дъщеря на най-неочаквани места.

Дори днес, когато бебето им отдавна е починало, Кийт и Брук все още пазят няколко затворени съобщения от нея. Двойката планира да ги прехвърли на по-малката сестра на Елена малко по-късно.

Когато повечето бележки на починалата дъщеря били открити, родителите ги публикували под формата на книга. Неутешимите родители даряват всички приходи от изданието на благотворителна организация, посветена на откриването на лек срещу рака.

Така малката Елена, дори след смъртта си, дала своя важен принос в борбата със страшната болест. А нейните писма и днес възраждат надеждата в сърцата на хората по света!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен абсурд – взимаш 1000 лв. заем, искат да върнеш 4000
Next: Доживяхме: Европа даде зелена светлина на нещо голямо в България, ето какво ще се случи

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.