Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой не забеляза, че това 9-годишно момче живее само вкъщи 2 години: Причината ще ви разбие сърцето
  • Новини

Никой не забеляза, че това 9-годишно момче живее само вкъщи 2 години: Причината ще ви разбие сърцето

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
sadcjnsdaavcfdvkmdfvdf.jpg

Момчето живя само от 9 до 11-годишна възраст, между 2020 и 2022 г., но никой възрастен не забеляза ужасното му положение, дори училището, където момчето беше редовно и беше известно като добър ученик.

Съседите на изоставеното дете разказаха, че не са забелязали да е останало само, въпреки че понякога са му носели храна. Иначе самотното момче ядеше предимно бисквити и студени консерви. Това много издръжливо момче се къпеше в студена вода и от време на време крадеше домати от съседния балкон, за да уталожи глада си. Освен това прекарваше дълги периоди от време без отопление и електричество, така че беше принудено да спи с цели три юргана.

Майка му, която имаше пълно попечителство над момчето, живееше в съседната община. Тази 39-годишна жена идваше от време на време да посещава сина си и да му носи храна. Що се отнася до бащата, за него не се знаеше нищо. А именно майката се развела с бащата и затова решила да напусне апартамента, в който живеела с детето.

Най-накрая, след много месеци, съседите забелязали, че момчето живее само и уведомили полицията, която подала сигнал в социалните служби.

Те посочиха, че е много трудно да се забележи, че непълнолетният живее сам, като се има предвид, че момчето е винаги чисто, добър ученик, изпълнява редовно задълженията си и си пише домашните. Предполага се, че момчето е изградило нещо като щит около себе си, така че никой да не забележи, че нещо не е наред.

Анонимен съсед каза, че майката на момчето го е пренебрегнала и е оказала „невъобразим словесен тормоз“ върху детето, задавайки му непрекъснато въпроса защо изобщо има дете. Съдът в Ангулем обвини безотговорната жена в изоставяне на малолетен и застрашаване на безопасността му.

На процеса бяха представени доказателства, които потвърждават, че майката не е спала в една къща със сина си. Стана ясно още, че тя не е водила момчето на училище, то е ходило само и е успяло да запази добрите си оценки.

Майката отрече тези обвинения. Съседи обаче потвърдиха, че детето живее само в апартамента, където полицаите открили празен хладилник и не открили дрехи на възрастна жена. Осъдена е на 18 месеца затвор, 6 от които ще прекара с електронна гривна за наблюдение.

Момчето, което вече е тийнейджър, не иска да контактува с майка си, след като е настанено в приемни семейства.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Клиенти пропищяха от нов трик на веригите, ето как ни цакат със зеленчуците
Next: 27-годишен се ожени и пристигна в България, но загина в Странджа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.