Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 27-годишен се ожени и пристигна в България, но загина в Странджа
  • Новини

27-годишен се ожени и пристигна в България, но загина в Странджа

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
asdckdsakkdfkvdfkvfd.png

За последните две години на територията на страната има над 90 загинали мигранти. Над 630 са сигналите за предполагаеми смъртни случаи само през 2023 година. Стотици са молбите за издирване на изчезнали, подадени от роднини.

Една от малкото неправителствени организации, които работят с бежанци и мигранти в България, е старозагорската „Мисия Криле.“ Директорът на фондацията Диана Димова коментира пред БНР смъртните случаи.

 

„Няма официална статистика. Официално изисканата информация от телефон 112 показва, че за последните четири години до 2023, сигналите за бедстващи мигранти на територията на страната са над 7 000.

През миналата година само във фондация „Мисия Криле“ са приели над сто сигнала за хора, които имат нужда от помощ или са загинали.

„За съжаление по-късно разбираме при последващите действия, че над 95 процента от тях са загинали.“

Много от бежанците, с които Диана Димова и колегите й работят, разказват, че труповете в Странджа са навсякъде.

„Някои от тези тела са били видимо в състояние, което показва, че става въпрос за смърт преди много, много време. Много близки все още търсят своите изчезнали синове, бащи, съпрузи.“

Един от стотиците случаи е на сириеца Маруан Мустафа Ал-Ассаф. Той загива в Странджа при опит да потърси нов живот. Историята разказва братовчед му Мандух Мустафа, който трябва да придружи тялото до Сирия.

„С мен се свърза брат му от Сирия. Каза, че Маруан е някъде в гората в България. Искаше да помогна. Ходих до Бургас в моргата, за да разпозная тялото.“

Маруан Мустафа Ал-Ассаф загива на 27 години на 16 декември 2023. Бяга от войната, продължава братовчед му Мандух Мустафа.

„Шест месеца след сватбата, реши да дойде в България. Жена му беше бременна. Сега остави сираче. В Сирия няма живот. За съжаление с него се случи най-лошото.“

Студът е бил много голям, споделя Мандух Мустафа. Приятел на Маруан, от групата, с която той е преминал границата, съобщава на семейството, че е мъртъв.

„Оставил го там и пратил координатите, локацията, за да може някой да го намери.“

Тялото е намерено на 17 декември, покрито със сняг. Случаят на Маруан не е единствен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не забеляза, че това 9-годишно момче живее само вкъщи 2 години: Причината ще ви разбие сърцето
Next: Предупреждение! В България се продава странна захар, която дори не се разтваря

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.