Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Честито! Висшето образование става безплатно
  • Новини

Честито! Висшето образование става безплатно

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
asdcdsfgvsdfhfdhfghfgh.png

Висшето образование става безплатно.

Това предвижда проект на Министерския съвет, подкрепен от финансовия министър Асен Василев, премиера акад. Николай Денков и Мария Габриел.

Съгласно документа всички студенти, приети държавна поръчка, ще бъдат освободени от такса. По предварителни изчисления мярката ще струва на държавата около 150 милиона лева годишно.

Цел

Целта е да се повиши интересът към висшето образование, а също така експерти смятат, че отпадането на таксите ще доведе до благоприятен ефект върху инфлацията. Това е последваща стъпка, след като държавата вече освободи някои специалности от такси, като ги направи защитени и успя да засили интереса към тях.

За последната учебна година студентите държавна поръчка са 42 628 души, пише Марица.

След постоянен спад в определени направления тенденцията се пречупи през 2021 г. най-вече заради повишен интерес към здравните и IT специалности. За сметка на това професии в областта на математиката, физиката, химията бележат ръст както като избор на студентите, така и като възможност за реализиране на пазара на труда.

Заплати

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева, председател на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, коментира пред „Телеграф“, че по отношение на таксите трябва да се оправят ректорите. Тя заяви, че в момента са се отдали изцяло на темата за заплатите във висшите училища.

Доц. Вълчева каза, че твърденията за повишени заплати на университетски преподаватели и персонал не са верни. „Тези допълнителни 39 млн. лв. не стигат. Спорим с държавата и министерството, че трябват още.

Подхванали сме и темата за заплатите на служителите – бакалаври и магистри, защото заплатите им са под минималната“, каза тя и уточни, че за да се случи исканото увеличение на възнагражденията, са необходими 46 млн. лв.

Председателят каза, че не са повишени и стипендиите и може да се вярва, че това е факт едва когато има постановление на Министерския съвет. Вълчева изрази притеснение какво ще се случи между двете четения на Закона за висшето образование, където са заложени увеличенията на университетските заплати, пише „Телеграф“.

Тя уточни, че в края на февруари началото на март подготвят протест с искане работещите да получат парите, които са осигурени, но те да не се дават на ректорите, защото се опасяват, че ще потънат и няма да увеличат заплатите на асистентите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна трагедия в Пловдивско! Млад мъж загина след тежка катастрофа
Next: Българите с кредити и мераклиите за такива наостриха уши щом чуха какво каза шефът на БНБ

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.