Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Честито! Висшето образование става безплатно
  • Новини

Честито! Висшето образование става безплатно

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
asdcdsfgvsdfhfdhfghfgh.png

Висшето образование става безплатно.

Това предвижда проект на Министерския съвет, подкрепен от финансовия министър Асен Василев, премиера акад. Николай Денков и Мария Габриел.

Съгласно документа всички студенти, приети държавна поръчка, ще бъдат освободени от такса. По предварителни изчисления мярката ще струва на държавата около 150 милиона лева годишно.

Цел

Целта е да се повиши интересът към висшето образование, а също така експерти смятат, че отпадането на таксите ще доведе до благоприятен ефект върху инфлацията. Това е последваща стъпка, след като държавата вече освободи някои специалности от такси, като ги направи защитени и успя да засили интереса към тях.

За последната учебна година студентите държавна поръчка са 42 628 души, пише Марица.

След постоянен спад в определени направления тенденцията се пречупи през 2021 г. най-вече заради повишен интерес към здравните и IT специалности. За сметка на това професии в областта на математиката, физиката, химията бележат ръст както като избор на студентите, така и като възможност за реализиране на пазара на труда.

Заплати

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева, председател на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, коментира пред „Телеграф“, че по отношение на таксите трябва да се оправят ректорите. Тя заяви, че в момента са се отдали изцяло на темата за заплатите във висшите училища.

Доц. Вълчева каза, че твърденията за повишени заплати на университетски преподаватели и персонал не са верни. „Тези допълнителни 39 млн. лв. не стигат. Спорим с държавата и министерството, че трябват още.

Подхванали сме и темата за заплатите на служителите – бакалаври и магистри, защото заплатите им са под минималната“, каза тя и уточни, че за да се случи исканото увеличение на възнагражденията, са необходими 46 млн. лв.

Председателят каза, че не са повишени и стипендиите и може да се вярва, че това е факт едва когато има постановление на Министерския съвет. Вълчева изрази притеснение какво ще се случи между двете четения на Закона за висшето образование, където са заложени увеличенията на университетските заплати, пише „Телеграф“.

Тя уточни, че в края на февруари началото на март подготвят протест с искане работещите да получат парите, които са осигурени, но те да не се дават на ректорите, защото се опасяват, че ще потънат и няма да увеличат заплатите на асистентите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна трагедия в Пловдивско! Млад мъж загина след тежка катастрофа
Next: Българите с кредити и мераклиите за такива наостриха уши щом чуха какво каза шефът на БНБ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.