Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов доклад на ЦРУ за изчезването на България с потресаваща прогноза
  • Новини

Нов доклад на ЦРУ за изчезването на България с потресаваща прогноза

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
sadfvsdfvdfsvfdhghgfh.png

Нова прогноза за демографията у нас. Доклад на ЦРУ за световните тенденции определят България като 11-ата най-бързо изчезваща нация в света.

Според анализаторите живеем в 25-ата най-застаряваща страна. Данните от изминалата година анализират и от ООН, проследявайки общия коефициент на плодовитост или средния брой деца, родени от една жена. Те достигат до заключението, че Старият континент е под заплаха.

Средно този показател за Европа е 1,5 при необходими стойности от 2,1 пункта, за да не се стопява дадено население. България е една стъпка по-високо от средното за Европа.

Преди две години в семейството на Невена и нейния съпруг Иван се появява чудо номер едно – Симеон взел първата буква от името на единия си дядо. Още тогава са категорични. Семейството им трябва да продължи да расте. Така се появява тяхното чудо номер две – Валери, кръстена на другия си дядо. Семейства като това подреждат България на ниво над средното за Европа, що се касае до коефициента на плодовитост.

„Той достига най-ниски стойности през 1997 г. в отговор на тежката икономическа криза, в която изпада страната. Тогава този коефициент пада до 1,1. След това вече постепенно се покачва“, казва в сутрешния блок на Нова ТВ проф. Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

Но прогнозата е, че населението у нас ще намалее с около 30% в следващите 20 години. Експертът добавя, че към 2050 година България ще бъде около 4,5 милиона. Според специалистите, проблемът у нас не е толкова с раждаемостта, колкото с застаряването на населението и високата смъртност.

Въпреки това, с надежда да са част от промяната на тези тенденции, но и с отговорност да осигурят достойно бъдеще на децата си, Невена и съпругът ти за втори път си тръгват от майчин дом с бебе на ръце.

Новородените в „Майчин дом“ от началото на годината са повече от 200. Д-р Юрий Хранов казва, че все повече жени предпочитат нормалното раждане. По негови думи през миналата година е имало по 8 раждания на ден, а сега са по 10.

Ако тенденцията се запази, тази година „Майчин дом“ може да надмине рекорда, който постави през 2023-та. Рекорд, който за акушер-гинеколога доктор Юрий Хранов е резултат от ежедневни чудеса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иманяри загиват в пещерите, привлечени от легенди за златото на Вълчан войвода
Next: Екипът на bTV не е на себе си заради тази голяма новина

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.