Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вдигат близо двойно данъка на старите автомобили
  • Новини

Вдигат близо двойно данъка на старите автомобили

Иван Димитров Пешев януари 28, 2024
sdfvsdfvdfhfdfghgfhgfh.png

Повишаване на данъка за старите автомобили с до 78%. Това предвижда проект на нов Закон за насърчаване на електрическата мобилност, подготвен от Министерство на иновациите и растежа, предава БНТ.

Най-голямо увеличение се предлага за най-старите дизелови автомобили. Целта е хората да се откажат да карат такива. Как приемат предложението в Югозападна България, където автокъщи има много, а населението е с най- ниската заплата в страната?

Дупница е градът с най-много автокъщи в Югозападна България. Многото продажби и големите печалби обаче са само спомен. Днес купувачите са малко. Светослав Николов, който е търговец на автомобили, разказва, че бизнесът не върви добре, а евентуално покачване на данъка за по-старите автомобили би довел до сериозен спад на продажбите.

„Ще прогони клиентите. Смятам, че не трябва да е така. Няма много интерес, не е като преди години както е било тук, в Дупница, по-слаб интерес е. Оня ден дойде 1 човек, каза, че е с ТЕЛК и гледа кубатура, гледа колко коня е колата и се интересува, за да знае. Той се притеснява, като няма пари, сигурно взима минимална пенсия и го е страх да купи по-нова кола“, каза Светослав Соколов – търговец на употребявани автомобили.

И в Благоевград картината не е по-различна. Според Владимир Янчовски, който е собственик на автокъща, няма причина за повишаване на данъците за старите коли и не би стимулирало хората да започнат да си купуват електрически, по-нови или изобщо да се откажат да използват автомобил.

„Вдигането на данъци в една държава е признак на слабост и немощ да се справиш с политиките, които си запланувал. По принцип това ще бъде поредното събиране на пари, което ще потъне в бездънна каца. 01,06 Хората в България нямат пари и затова карат по-стари автомобили. Всеки иска да кара по-нов автомобил, но просто се простираш спрямо чергата си. Покупателната способност на хората е много ниска и по тази причина новите автомобили са много малък дял от това, което се купува реално на пазара“, коментира Владимир Янчовски – собственик на автокъща.

На това мнение са и много от жителите на Югозападна България, където заплатите са сред най-ниските в страната. Според много от тях данъкът трябва да се определя от състоянието на автомобила.

Среден клас, с възможно по-малък разход на гориво и сравнително добро състояние – това са най-търсените автомобили на пазара в момента.

„Специално за нашия град се търсят коли между 5000 и 10 000 лв. Това ще рече, че коли над 20 години, което хем е морално остаряла, хем не е сигурна на пътя, хем не може да ти върши работата, за която я взимаш тази кола. Но хората са притиснати по простата причина, че нямат средства. От 2-3 години ние сме се ориентирали предимно към гръцкия пазар, вкарваме коли, които се търсят в момента в Гърция, защото там сме много по-актуални, отколкото тук“, каза Владимир Янчовски – собственик на автокъща.

Коли от автокъщите в Дупница и Благоевград купуват и много македонци. За това от Кочани е дошъл и Горан Стоянови. Оттук той си тръгва с 13-годишен автомобил, за който е платил 3000 евро.

„Купиш си колата, регистрираш я и караш, няма данък като в България на края на годината“, коментира той.

В случая обаче Горан планира да продаде колата, която е закупил току-що в родината си за около 5000 евро и да има малка печалба.

„Тук са без мито и аз си плащам мито на границата и е по-евтино“.

БНТ: Има ли богат избор тук, в България?
– „Има, да. Требва да знаеш от кого купуваш. Малко по-трудно сега се намират коли, качиха ги с 500-600 евро“.

След като стане ясно ще има ли увеличение на данъците за по-старите автомобили и с колко, търговците ще преценяват какви промоции биха направили, така че да не намалеят драстично продажбите. Няма да има обаче голям спад в цените, защото и в момента печалбата им е минимална. Определят автомобила като необходимост и затова са сигурни, че каквито и мерки да се приемат, хората няма да се откажат да купуват коли.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Оферта: Разпродават къщи за 4 000 евро край красив български град
Next: Феномен! Масово полудяха по черното злато у нас, ето какво се случва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.