Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички родени между 1950 и 1990 г., не забравяйте да прочетете това!
  • Новини

Всички родени между 1950 и 1990 г., не забравяйте да прочетете това!

Иван Димитров Пешев януари 28, 2024
sdfvsdfvfdhdfghfdghfghgf.png

На първо място, ние сме оцелели и ние сме родени нормално, въпреки че нашите майки, когато са били с главоболие са пили аспирин, яли са консерви и са работили до последните дни на бременността и никога не са били тествани за диабет…

Като деца, ние се возехме в автомобили, без колани и въздушни възглавници, карахме колело и летни кънки без каска на главата…

Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги.

Пиехме от една бутилка и никой не е умрял, заради това…

Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас и чесън, пиехме безалкохолни напитки със захар, но не сме били с наднормено тегло, защото ние постоянно си играехме навън…

Излизахме на сутринта и играехме по цял ден, на криеница, граничари, крадци и ченгета, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в състояние да роди.

Често родителите ни не можеха да ни намерят по цял ден, а шамарът бе част от образованието, а не насилие в семейството.

Никога не сме имали никакви проблеми. Прекарвахме целия ден в състезания с бордове от отпадъци от мазето, карайки колело по улицата,забравяйки, че нямаме даже спирачки.

След няколко падания, счупени пръсти и натъртвания, сме се научили как да решаваме проблемите си. Ние нямахме въображаеми приятели. Ние не добавяхме приятели в социалните мрежи, а в крайна сметка имахме истински приятели!

Ние нямахме проблеми с концентрацията в училище…

Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме училищни психолози и педагози, но все пак завършвахме училище. Ние не продаваме лекарства пред училището. Ние нямахме PlayStation, Nintendo, 100 кабелни канала, ние не разполагахме с видео рекордери, съраунд звук, мобилни компютри, интернет, чат стаи…

Имахме приятели и те бяха реални, бяха всичко! Играехме с лък и стрела, правехме си крепост от сняг, хвърляхме фойерверки за Нова година, четяхме купчина комикси! Отивахме с велосипед или пеша до къщата на приятелите ни, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, за да ни измъкнат. В действителност, те често бяха по строги от самия закон! Последните 50 години са били най продуктивните година в историята на света. Нашите поколения са направили най-добрите изобретатели и учени и до днес. Имахме свобода, правото на грешка, успех и отговорност. Научихме се да живеем с тях! Вие принадлежите към това поколение!

Честито! Може би е добре да споделите това с други хора, които са имали късмета да пораснат като истински деца, преди адвокати, държавни и правителствени ръководители да започнат да определят как да живеем!

Може би искате да изпратите това съобщение и на децата си, за да видят, как са израснали родителите им? Здравейте поколение! Всеки от нас е ангел с едно крило и можем да летим само прегърнати!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР съобщи за промяна свързана с личните карти и шофьорските книжки
Next: Урок по история: Знаете ли кой е средновековният герой на Перник?

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.