Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЛУКС: Цените на старите коли скочиха до небето!
  • Новини

ЛУКС: Цените на старите коли скочиха до небето!

Иван Димитров Пешев януари 28, 2024
asvdfsvfdbdfhfdhfg.png

Д растично поскъпват автомобилите втора употреба. Според експерти цените им вече са нагоре с между 40 и 50 процента, а това намалява както печалбите, така и броя на купувачите. Поскъпването в последните месеци се дължи най-вече на скока в цената на различни услуги, които в автокъщите се налага да използват, за да въведат автомобила в годен за употреба и за шофиране вид, съобщи NOVA.

Напълно забравете разбирането си за евтин автомобил. Това вероятно е първото заключение, до което сами спонтанно ще стигнете, ако решите да купувате кола втора ръка и поразровите обявите в интернет. Автомобилите вече са значително по-скъпи отпреди няколко месеца.

„Някъде между 40 и 50 процента е оскъпяването на автомобила. Това не значи, че като се оскъпи с тези проценти, автомобилът е по-качествен и продуктът, който се продава, е по-добър. Опитваме се да лавираме между високата цена, между качеството и в същото време да ангажираме клиента да дойде да купи стоката“, твърди Владо Янчовски, собственик на автокъща.

Поскъпването се дължи не просто на търговско решение в автокъщите, а на промяната в цените на различните етапи, през които една кола, внесена от Германия, преминава, за да излезе на българския пазар здрава и атрактивна.

„Поскъпнаха всички допълнителни разходи – било услуги, транспорт, мита, както са швейцарските, и ДДС. Транспортът поскъпна, примерно от 1000-1100 лв на автомобил в момента плащаме 1600 лв. на кола. За тенекеджийски услуги, на детайл за боядисване взимаха около 120 лв. – сега взимат 270. Повече от два пъти. Тези, които са майстори по двигатели, по миещи части… също вдигнаха много осезаемо цените. И ние сме в патова ситуация, защото няма конкуренция в този бранш, специално за майстори. Веднага вдигат цената с оправданието Украйна. Това това удря първо върху нашия бизнес, след това удря и върху крайния клиент“, твърди Янчовски.

А тези удари са тежки. В сектора се наблюдава понижена мотивация сред работещите, а немалко са тези, които заключват автокъщите си и се преориентират. Но пазар на автомобили винаги ще има, успокояват търговците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трик за размразяване на предното стъкло на колата за 1 минута
Next: Важно: Тези ученици минават на онлайн обучение от 30 януари, решението е взето от…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.