Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Икономист издаде КОГА точно имотният БАЛОН в България ще се СПУКА
  • Новини

Икономист издаде КОГА точно имотният БАЛОН в България ще се СПУКА

Иван Димитров Пешев януари 28, 2024
dfbdfgbdfbfbdfvdv.png

„Цените на имотите все повече започват да напомнят на ситуацията отпреди 15 години от предишния имотен бум. Тогава секторът убеждаваше хората, че те няма да поевтинеят, докато изведнъж пазарът не се срина и после десетилетия наред всички съжаляваха, че са купили на жилищата си на най-високите цени“, това коментира икономистът Георги Ангелов.

По негови думи именно това била причината инфлацията да скочи тогава. Той припомня, че във времена, когато поскъпването на живота в страните от еврозоната били около 2-3%, у нас то достигна 15% – именно заради този растеж на кредитиране, който постоянно наливаше пари в икономиката години наред.

„Проблемът с високите цените от последните няколко години мина – виждаме, че инфлацията пада. Сега въпросът е да не си създадем нов двигател на инфлацията“, каза Ангелов в сутрешния блок на bTV.

Конкретно в цените на имотите се виждало надценяване.

„Някои казват, че то е умерено – около 5-10%, други казват, че са 50% по-скъпи. Колкото повече се надува този балон, толкова по-болезнено ще бъде, когато се спука“, заяви Ангелов.

Той е категоричен, че балонът ще се спука рано или късно. „Всеки балон се пука – това било доказано в историята на финансовия пазар“, каза Ангелов.

Според него е необходимо да се вземат мерки, за да се охлади пазара и да се предотврати това, което така или иначе предстои. По негово мнение основният риск е, че макроикономиката ще пострада, цели сектори са свързани със строителството.

„Когато удари кризата през 2008 година, хората не започнаха да купуват в момента, в който цените тръгнаха надолу, те чакаха 7-8 г., преди отново да купуват. Това удари тежко икономиката – хиляди загубиха работата си, спря строителството, никой не купуваше мебели, строителни материали“, припомни Ангелов.

Според неговата теза България се движи с около 1-2 години закъснение от Западна Европа. Там цените вече вече спадат. През 2008 г. беше същото – навсякъде имотите поевтинявали, у нас бележели рекорди. Затова той е категоричен, че регулаторите трябва да вземат мерки.

„В момента банките продължават изкуствено да държат ипотечните лихви ниски, за да си търсят клиенти“, каза той. Ангелов предупреди обаче, че лихвите ще са плаващи и това може да изиграе лоша шега на много хора, ако те не могат да си позволят да плащат кредит с 1-2 процентни пункта по-висока лихва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно: Тези ученици минават на онлайн обучение от 30 януари, решението е взето от…
Next: Синоптици алармират: Опасно явление връхлита страната до дни, ще има ураганни стойности

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.