Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тълковен речник: Знаете ли що е анклав?
  • Новини

Тълковен речник: Знаете ли що е анклав?

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
sdfvdfsvfdvsdfdscsdcds.png

Анклав е дума, която често се ползва, но рядко се обяснява какво е точното ѝ значение. Днес ще разберете повече какво означава тя и колко държави по света попадат в тази категория, пише Poznanieto.bg.

Какво е значението на Анклав

Анклав означава определена земя, която е обкръжена изцяло от друга страна. В миналото се е използвало и за отделни части от определен град, които имат различно данъчно облагане. Най-известните Анклави в Европа са Ватикана и Сан Марино. И двете страни са изцяло обградени от Италия, така че нямат никакви други съседи.

Екслав

Това е точно обратната хипотеза. Когато дадена страна няма директен досег със част от своята територия, то това е екслав. Примери в това отношение са Калининградска област за Русия и Аляска за САЩ. Тук е важно да се отбележи, че не е задължително тази територия да има само 1 съсед – може да граничи с няколко държави. Важното е ,че няма пряка връзка с останалата част от държава.

Полуанклав/Полуекслав

  1. Полуанклав е ситуация при която анклавът пак е обграден само от една страна, но има излаз на море. Примери за такава хипотеза са Португалия, Дания, Монако и Гамбия.
  2. Полуекслав е със същата връзка – когато екславът има досег до море.

Колко на брой са Анклавите по света

Те са само 3 на брой – Ватикана, Сан Марино и Лесото

  1. Ватикана е новото наименование на Папската държава. Тя е основана през 756 година и съществува до 1870 година. Тогава папата губи контрол върху всички свои територии и за цели 59 години се запазва в тази ситуация. Това се променя през 1829 година, когато Мусолини подписва с Латеранските споразумения със Светия престол и това възстановява официално Папската държава в нейната позната форма под името Ватикана. Тя заема под 0.5 квадратни км, а нейното население е под 1 млн души
  2. Сан Марино е вторият съществуващ анклав. Тя е една от най-старите държави в Европа, като е създадена още през 301 година след Христа. Държавата успява да оцелее и да премина през много препятствия през вековете – като Наполеон, Световните войни и други. Тя заема около 0.61 квадратни километра, а населението ѝ е под 40 000 души.
  3. Лесото – Това със сигурност е най-малко познатата държава от трите. Тя се намира в най-южната част на Африканския континент, като е обградена изцяло от Република Южна Африка(РЮА). Тя е доста по-голяма от предишните 2 – заема цели 30 000 квадратни км, а населението ѝ е около 2.2 млн души. Малко известен факт за нея е, че това е единствена независима държава, територията на която е разположена изцяло над 1000 метра надморска височина. Нейната най-ниска точка е на 1400 метра, а над 80% от територията на страната е над 1800 метра. Старото име на страната Басутоленд, но тя получава независимост под новото си име Кралство Лесото през 1866 година от Великобритания.

Материалът Тълковен речник: Знаете ли що е анклав? е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пророчество: Българите имат вселенска мисия, страната ни ще стане оазис
Next: Едва навършил 20, Костадин от Пловдив се бори с най-коварната болест

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.