Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разградчанка шокира: Арестуваха 37 г. ми син, заведоха го в полицията и той умря
  • Новини

Разградчанка шокира: Арестуваха 37 г. ми син, заведоха го в полицията и той умря

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
asdcdfvgfdhfdghfghgf.png

Вече една година жена от Разград търси отговори на въпросите, свързани със смъртта на сина ѝ – и то не къде да е, а в полицията.

37-годишният Ивелин Димитров се е лекувал от наркозависимост, бил на метадонова терапия. В един момент бил задържан за 24 часа за притежание на канабис. Но не ги доживява и умира при все още неясни обстоятелства, твърди майка му.

„Дойдоха и го задържаха на 6 април 2023 г. по сигнал за притежание на наркотици. Наистина намериха. Той си беше в неговата стая и там имаше дрога.

 

Не знам дали са го водили на преглед след ареста. По принцип трябвало да ги водят, но няколко часа по-късно ми звънна един полицай, дойде вкъщи и ми каза, че синът ми не се чувствал добре и имал успокоителни вкъщи, които трябва да дам“, разказва 72-годишната Стефка Иванова.

Впоследствие тя научава, че синът ѝ е починал.

„Научих чак на следващия ден следобед. А преди това звънях няколко пъти в Районното, за да питам какво става. Единия път казаха, че ще го пуснат към 16 ч. При второто ми обаждане казаха 14 ч. А третия път казаха, че полицаи ще дойдат у нас. И наистина дойдоха двама“, спомня си Иванова.

В епикризата пише, че младият мъж е починал от инфаркт. „Аз съм сигурна, че не е вярно. Синът ми никога не е боледувал“, добавя майката.

„Във връзка със смъртта на задържаното лице незабавно е разпоредена проверка, която е приключила в законно установения срок. От събраните доказателства липсват данни за нарушение или извършено престъпление от служителите на Районното управление.

Лицето е преминало задължителен медицински преглед. Преди задържането в ареста има становище на медик, в което е посочено, че липсват медицински причини за това мъжът да не бъде задържан. Извършен е преглед на записите от охранителните камери в помещенията за задържане“, обясни пред Нова тв старши комисар Мирослав Иванов.

По думите му видеозаписите категорично показват, че няма физическо насилие върху починалия. По случая е образувано следствено дело под надзора на Окръжната прокуратура, което все още не е приключило.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отпадат медицинските бележки за училище – ето какво ще представяме вместо тях
Next: Урок по география: Кой град е кръстен на птицата сокол

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.