Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Кой град е кръстен на птицата сокол
  • Новини

Урок по география: Кой град е кръстен на птицата сокол

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
asvadfvgsdhgsdfhfgh.png

Днес ще ви представя историята на един интересен български град. През вековете, той е успял да запази българското си наименование, което е свързано с птицата сокол. Разберете за кое населено място в нашата родина става въпрос, пише Poznanieto.bg.

Кой град е кръстен на птицата сокол

Става въпрос за град Сунгурларе. Той се намира в област Бургас, близост до Карнобат. По принцип самият район е обитаван още от антично време, тъй като има много запазени останки от тракийски и римски монети по тези земи.

 

След това със сигурност влиза в състава на Първата и Втората ни държава, но за този период няма достатъчно информация. Предполага се, че става част от Османската империя след битката при Черномен през 1371 година, когато е присъединена цялата Карнобатска долина.

Сунгурларе в Османската империя

Смята се, че по това време част от българското население се премества към новото землище на населеното място – старото му е било в горите над местността Ичмята. В рамките на империята, селището носи името Сонгурлар и Сьонгурларе, които очевидно са начина на произнасяне на българското наименование от страна на османците.

Защо смятаме, че Сунгурларе идва от думата сокол

Първите по-сериозни проучвания по въпроса са чак след Освобождението. Константин Иречек описва мястото, но той не се концентрира толкова върху неговото име. От друга страна, през XX век има различни хипотези за произхода на името на града. Те всички водят до извода, че в източна посока от днешния град е имало вековна гора съставена от много високи дървета. Смята се, че там е имало много гнезда на сиви соколи. Дори един от изследователите, Иван Апостолов, приема, че най-първото запазено име на града е било Соколаре, като частицата -ларе идва след заселването на османското население.

Сунгур – сокол

Езиковеда професор Борис Симеонов е първият доказал тази връзка. Тя се базира на няколко паметника, запазени в Шуменския регион, в които се намира словосъчетанието “сунгур сунгур”, което се превежда като “соколи соколи”.

Допълнителна подкрепа за това твърдение е един от върховете в Рила планина, който носи името Сунгурличал. Като премахнев турската надставка “-личал”, която се използва, за да обозначи връх – преводът на името е Соколовият връх или върхът на соколите.

В заключение е интересно как през вековете старобългарската дума за сокол се запазва. Тя бива леко променена, но без съмнението името на град Сунгурларе се свързва с тази красива и изящна птица, срещаща се по нашите земи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разградчанка шокира: Арестуваха 37 г. ми син, заведоха го в полицията и той умря
Next: Хората са масово по тези магазини: Цените се сринаха със 70%, навалицата е огромна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.