Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Беше комплексът емблема на Черноморието, а сега го разпродават на безценица
  • Новини

Беше комплексът емблема на Черноморието, а сега го разпродават на безценица

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
sdfvfdsbdfhjgfjhgjhgj.png

Кадър Гугъл мапс

Фирмата собственик на един от най-претенциозните ваканционни комплекси по нашето Черноморие  – “Лайтхаус Голф Ризорт & Спа”, бе обявена в несъстоятелност преди повече от три години.

Съдебните дела срещу „Лайтхаус голф Ризорт“ АД обаче се проточиха доста време след това, пише banker.bg.

Историята на затъналото в дългове дружество започва още в далечната 2008 г., когато с инвестиции в голф комплекса, разположен на площ от 1000 декара, се похвалиха българските строителни компании “Бараж и Ко” ЕООД (собственост на Георги Чуклев) и “Балканстрой” АД (на Йордан Каназирев и братята Николай и Костадин Калоянови).

При откриването на комплекса, стана ясно, че професионалното голф игрище с 18 дупки е проектирано от световно известният състезател Ян Узнам, а българската инвестиция е в размер на… 70 млн. евро. Освен игрището, в комплекса има пет жилищни зони с над 800 апартамента, къщи и вили, както и един 5-звезден хотел.

Постепенно ореолът на черноморската голф перла започва да гасне. Причините са традиционни за нашите географски ширини – финансовите проблеми на дружеството постепенно се увеличават и един прекрасен ден собствеността му „отлита“… към Гибралтар.

Според документите от общото събрание през февруари 2020 г., три месеца преди „Лайтхаус голф Ризорт“ АД (между другото, тя е регистрирана с капитал от 50 000 лв.) да бъде обявена в несъстоятелност (на 5 май 2020 г.) и да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника (28 май 2020 г.), като негови собственици вече са записани:

– „Баухаус проджект мениджмънт лимитид“ (с 28 660 поименни акции) и „Триаком проджект мениджмънт лимитид“ (с 16 340 поименни акции ), регистрирани в класическата офшорна зона Сейнт Винсент и Гренадини;

– столичната фирма „Т. Трендафилов“ ЕООД (с 5 000 поименни акции), собственост на лицето Тихомир Трендафилов.

Ако съдим по приетите от синдика на дружеството Ралица Топчиева вземания на кредиторите, година преди обявяването на „Лайтхаус голф Ризорт“ АД в несъстоятелност, задълженията му са били в размер на… милиони.

Като само на „Юробанк България“ т. нар. голфъри дължат около 10 млн. лв., а на НАП – „едва“ 794 077 лева.

Към този списък са включени още 13 кредитора на дружеството, между които фирми изпълнителки, лизингодатели и чуждестранни физически лица, подписали предварителни договори за покупка на жилища в комплекса, които очевидно не са получили

Това е и причината, сегашният синдик на несъстоятелното АД – Ана Г. Миленкова, да предложи в петък (19 януари) на публична продан общо 16 самостоятелни обекта, изградени в комплекса – 14 апартамента и две самостоятелни къщи.

От обявлението й става ясно, че  имотите ще се търгуват на 80% от експертната им оценка. Или казано вкратце – на промоция. И то много сериозна, защото днес човек може да се сдобие с апартамент от 109 квадрата в това черноморско бижу срещу смешните… 76 448 лева. Или за нищо и никаквите 370 евро за квадрат.

С еднофамилните двуетажни сгради със застроена площ 84.78 кв. м. работата е още по-изгодна: заедно с припадащите й се идеални части от правото на строеж върху поземлен имот, цената на „двуетажките“ е 58 816 лева. Или по 355 евро за квадрат.

Като се имат в предвид цените, на които се разпродава имуществото на фалиралата компания, можем лесно да се досетим, че кредиторите й едва ли някога ще се вредят и ще си получат дължимото.

А тези продажби едва ли ще се реализират и на сега обявените цени, като се има в предвид, че по закон всяка следваща промоция е с още 20% на долу…

Така че кредиторите наистина имат да чакат. Или по-скоро – ще имат да вземат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пророчески кадри с Николай Ишков от 1988 година обиколиха България
Next: Голяма трагедия: Най-страшната вест дойде за изчезналия Александър от Варна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.