Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Кое българско село е кръстено на кавхан?
  • Новини

Урок по география: Кое българско село е кръстено на кавхан?

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
sdfvdsfvfdshfdghfgh.png

Днес ще ви представя историята на една важна историческа личност. Тя е толкова значима в нашата история, въпреки че е заемал само позицията Кавхан – вторият човек след хана. Научете кой е този човек, който е оставил толкова значима следа в нашата история, че има кръстено село на негово име.
Кое село носи името на кавхан

Става въпрос за село Избул, което се намира в община Нови пазар, на около 25 км от град Шумен. Селото носи името на един от най-големите български държавници в рамките на Първата ни държава – кавхан Исбул. Не случайно неговото име е единственото, което е останало в историята на тази позиция.

Кой е кавхан Исбул

Това лице изкачва йерархията на българската администрация още по времето на хан Крум. Предполага се, че преди него на тази позиция е бил кавхан Иратаис, който служи на българските ханове Крум и Омуртаг. По време на управлението на втория, кавхан Исбул успява да се издигне до най-високата възможна позиция след владетеля и става кавхан. Това, което трябва да знаем е, че по това време е почти невъзможно подобен тип пост да бъде зает от лице, което не е с правилния произход от българската аристокрация. Вече по времето на Омуртаг, кавхан Исбул показва своите качества, които запазват българската държавност в рамките на втората половина на IX век.
Кавхан Исбул начело на страната
Хан Маламир

След внезапната смърт на Омуртаг през 831 година, начело на страната формално застава непълнолетния Маламир. Тогава българите потвърждават мирния договор с Източната Римска империя, сключен още от Омуртаг през 815 година. Ромеите усещат слабост от българска страна и това води до нападение на българските територии в Източна Тракия.

Кавхан Исбул знае, че не трябва да оставя нещата по този начин, тъй като това може да доведе до трусове в управлението на страната и да заплаши позицията на Маламир.

Той взема със себе си непълнолетния син на Омуртаг и успява да се справи с византийската заплаха. Дори от своя страна, успява да завземе важната крепост Проват, която се намира в близост до днешния град Одрин. Двамата успяват да продължат своето настъпление и след съвместна работа с местното население на Филипопол, успяват да присъединят града към България.

Това налага на византийците да молят да подновяване на мирния договор. Разбира се, кавхан Исбул успява да наложи и присъединяването на новозавзетите територии към нашата страна. За съжаление, този български хан няма възможност да поеме изцяло управлението на страната, тъй като умира много млад и начело на страната идва хан Пресиян.
Хан Пресиян

При хан Пресиян, кавхан Исбул запазва водещата си роля в управлението на страната. Тъй като не знаем годините на хана, предполага се, че поне в първите години на управлението си, ключовите решения са били вземани от кавхан Исбул. Малко след идването на власт на Пресиян, през 837 година избухва голямо въстание на племето смоляни в Родопите.

По това време, ромейският император е зает с военни действия в другия край на империята и не може да реагира. Кавхан Исбул, който най-вероятно е в основата на въстанието, реагира много бързо и подпомага смоляните. Срещу него се изправя кесарят Алексий Мосиле, който бива разбит от българската войска. Това е първият случай, в който българската държава достига до бреговете на Бяло море.

Нямаме достатъчно информация какво се случва с кавхан Исбул през следващите години. Смята се, че той се оттегля от този пост и оставя управлението на страната в ръцете на хан Пресиян. Така или иначе, кавхан Исбул е от огромно значение за историята на България, тъй като успява да измъкне страната ни от капана на династичните борби, в които сме били през почти целия VIII век. Предава властта на хан Пресиян, така че България да продължи да бъде водещ фактор в рамките на Югоизточна Европа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ники Кънчев с първи думи за Стани богат, изненада всички
Next: Проф. Рачев със сензационна прогноза за февруари и пролетта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.