Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как таксиметровите шофьори предотвратяват заледяването на предното стъкло
  • Новини

Как таксиметровите шофьори предотвратяват заледяването на предното стъкло

Иван Димитров Пешев януари 31, 2024
sdvsdhfghfffsddasdas.png

Сред шофьорите на автомобили таксиметровият водач е особена порода.

Той пътува повече от другите, навъртайки по над сто хиляди километра годишно, като през това време тества всички трикове и знае как да получи „много“ за „малко пари“, а понякога дори безплатно.

С една дума, трябва да черпим опит от тези момчета.

Статутът на таксиметровия шофьор у нас е доста странен и противоречив: някога, по времето на социализма, уважавана и много печеливша професия сега по някаква причина се смята за участ на губещи и убежище на онези, които са паднали на дъното . Разбира се, това обобщение не е правилно, защото таксѝта карат различни хора и определено не бива да ги поставяме под общ знаменател.

Сред таксиметровите шофьори има много интересни и, най-важното, опитни и знаещи хора в шофьорския бизнес. Такива хора не се срамуват да задават въпроси и от такива хора не е срамно да научите някои прости трикове, които да направят живота ви много по-лесен.

В края на краищата таксиметровите шофьори прекарват невероятно много време зад волана: те научават от собствения си опит много трикове, свързани с управлението на превозно средство и най-важното – не се срамуват да ги споделят.

Например, много от нас са се сблъсквали с дебел слой лед на предното стъкло, който може да се стопи при реални зимни температури за поне половин час, ако колата не е оборудвана с електрическо отопление на предното стъкло.

Губите ценни сутрешни минути? Събуждате се по-рано, не закусвате или пропускате други приятни процедури за да размразите и изчистите ветроупорното стъкло. По-добре е обаче да използвате един от многото трикове на „бакшиша“.

За да не се налага да размразявате прозорците сутрин, достатъчно е вечерта, когато двигателят на колата току-що е изгаснал и стъклото е все още чисто, да покриете „предното стъкло“ с обикновен картон, който може винаги се намери на близкото сметище или в най-близкия магазин. Натиснете го с чистачките, за да не го отвее вятърът и си легнете да почивате с чиста съвест. Да, точно така, бързо и лесно.

Тази абсолютно безплатна превантивна мярка ще ви позволи да спите малко по-дълго сутрин, да се къпете малко по-бавно и да отделите малко повече време на кафето и социалните мрежи. Нужно е само да намерите подходящ картон, което не е трудно да се направи. Пробвайте и ще се убедите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на Дони и Нети е поразително красива – вижте порасналата Лилия
Next: Електротехник разкри: Направи това, когато пуснеш бойлера и сметката ви за ток ще намалее значително

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.