Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феноменът Хало: Лъжливо слънце изгря над наш град
  • Новини

Феноменът Хало: Лъжливо слънце изгря над наш град

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2024
dfvdfvfdhgfhfgfjhgj.png

Феноменът Хало бе забелязан в България. Забележителното явление се получава при ниски температури и ярко слънце. Феноменът зарадва жителите на Хисаря.

Оптичният феномен е създаден от ледени кристали, които образуват цветни дъги и форми в небето. Много често се образува около Слънцето или Луната, но всъщност може да бъде навсякъде по небето. Явлението се нарича още диамантен прах, пише MeteoBalkans.

Какво представлява?

Оптичният феномен е създаден от ледени кристали, които образуват цветни дъги и форми в небето. Много често се образува около Слънцето или Луната, но всъщност може да бъде навсякъде по небето. Явлението се нарича още диамантен прах.
Какво представлява Лъжливо слънце?

Лъжливо слънце е член на семейството на халотата, причинено от пречупването на слънчевата светлина от ледените кристали в атмосферата. Слънчевите кучета обикновено се появяват като двойка фино оцветени светлинни петна, около 22° вляво и вдясно от Слънцето и на същата височина над хоризонта като Слънцето.

Те могат да се видят навсякъде по света през всеки сезон, но не винаги са очевидни или ярки. Слънчевите кучета се виждат най-добре и са най-забележими, когато Слънцето е близо до хоризонта.
Какво представлява Лунните дъги?

Случвало ли ви се е някога да погледнете Луната и да видите, че тя е обкръжена от магично хало (ореол)? Това не е халюцинация, а атмосферен феномен, който не се отличава особено много от дъгите (или в този конкретен случай – от лунните дъги). Разбира се, съществуват важни разлики между двете явления, за които си струва да поговорим.

Лунните дъги се образуват досущ като обикновените, макар че се срещат доста по-рядко. Разбира се, във въздуха непосредствено срещу Луната трябва да има водни капки. Като се има предвид обаче, че земният спътник е близо 400 000 пъти по-тъмен от Слънцето, за да видите лунна дъга, небето трябва да е изключително тъмно.

Това специфично изискване намалява значително времето, за което може да се образува подобно нещо. Преди няколко години в Обединеното кралство бе заснета зашеметяваща лунна дъга.

При лунното хало също трябва да се спазят определени условия, но нещата определено не са чак толкова сложни. Пък и във визуално отношение този феномен не отстъпва по нищо на лунната дъга.
Светлинен стълб

Светлинният стълб или слънчев стълб е вертикален стълб или колона от светлина, образуваща се обикновено по време на изгрев или залез. Изглежда, че се образува под слънцето, особено ако наблюдателят вижда феномена от високо или далече.

Причината за явлението са шестоъгълни ледени кристали, които могат да бъдат разположени вертикално или хоризонтално. Обикновено хоризонталните са на около 6° над хоризонта, докато вертикалните са обикновено на около 20. Кристалите се ориентират в близка до хоризонтална линия, като падат или плават през въздуха. Ширината и видимостта на светлинния стълб показват разположението на кристалите.

Светлинните стълбове могат да се формират и около Луната, като и около улични или други ярки светлини. Формираните от земна светлина стълбове обикновено се извисяват по-високо от формираните от Слънцето и Луната. Колкото е по-близо наблюдателят до източника на светлина, толкова по-видима става ориентацията на ледените кристали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптикът Янков смрази българите с тази прогноза: Иде сибирски студ
Next: Борисов побесня: Това е чудовищно! Има нещо странно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.