Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейна драма съсипала Светослав Иванов! Водещият на 120 минути отгледан в
  • Новини

Семейна драма съсипала Светослав Иванов! Водещият на 120 минути отгледан в

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdfvdsfvfgbgfngfjhgjhg.png

Журналистът Светослав Иванов е белязан с тежко детство. Но името на водещия на „120 минути” нашумя най-вече заради скандала с Иван Гарелов, който в шоуто на Слави обяви, че Иванов е от ромски произход.

В резултат Светослав Иванов остро реагира в социалната мрежа, а Гарелов горчиво съжали и се извини, че се е доверил на фалшивата новина.

Малко известно е, че Иванов крие драма от миналото, белязала го за цял живот. Родителите му се разделят, докато той е още невръстно дете.

След това отглеждането му пада изцяло на плещите на майка му Антония, която трудно балансира между работата и грижите за него. Въпреки това тя успява и да го изучи.

Мощна подкрепа получава от баба му, която също помага в тежките финансови проблеми и в бедните години.

Въпреки че няма баща, Светослав Иванов израства между две силни жени, пише „Ретро”.

И до днес той е изключително привързан към тях. Като малък почти не е контактувал с баща си, който е икономист по образование.

„Не съм усещал никога липсата на баща. Майка ми и баба ми ми даваха всичко, от което имах нужда. С баща ми поддържаме приятелски отношения и аз не го обвинявам за нищо“, казва Светльо днес, от дистанцията на времето.

Освен майка му и баба му, другите важни жени в живота му са съпругата му Вяра Деянова и дъщеричката им Йоана. С жена си са колеги в Би Ти Ви. Двамата се срещнали преди 13 години в радиото, където по онова време работили.

В продължение на година били най-добри приятели. Пръв химията усетил Светльо и поканил красивата си колежка на театър. Тя толкова се притеснила, че на излизане от театъра паднала на стълбите и едва не се потрошила.

През 2012 година Светослав Иванов паднал на колене пред избраницата си и с пръстен я поискал. После вдигнали скромна сватба и тя приела фамилията му с тире. След две години се появила и малката им дъщеричка.

„Остава му много малко време за грижа към детето, защото е много зает в работата. Сменил е само един памперс. Единственият му недостатък е, че е много разсеян. Притеснявам се, че някой път може да забрави и Йоана някъде“, със смях споделя съпругата на Светльо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виден експерт е на мнение, че като минем в евро няма да има скок в цените на храните
Next: Застреляха 20-годишен младеж пред дома му, ясни са убиецът и мотивите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.