Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ изненада пенсионерите: Готвят нещо голямо!
  • Новини

НОИ изненада пенсионерите: Готвят нещо голямо!

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdfvdsfvdhdfhfhgfhgfh.png

Интегрирана информационна система, която ще позволи използването на Електронното осигурително досие за пенсия (ЕОДП), внедрява Националният осигурителен институт (НОИ).

В електронното досие по нов начин ще бъдат представени някои от съществуващите и към момента на сайта на ведомството справки за осигурените лица във връзка с пенсионните им права (за осигурителен стаж и доход), както и справки в услуга на пенсионерите (за издадени пенсионни разпореждания и актуално състояние), посочиха от НОИ.

„Справките са обогатени с повече данни, които лицата могат да разглеждат, избирайки по-широк набор от възможности“, уточниха от там.

Ще има и изцяло нови справки с данни за осигурителни периоди, осигурителен доход и внесени вноски за самоосигуряващи се лица; стаж и осигуряване в други държави; осигурителен стаж и доход по данни от Осигурителния архив към НОИ; изплатени пенсии, добавки, пенсионни записи и др.
Достъп до системата

Всеки един гражданин ще може след съответната автентикация да заяви желаната от него електронна административна услуга, предоставяна от НОИ.

Възможни са всички съществуващи средства за електронна идентификация като КЕП (включително мобилен), ПИК на НОИ и ПИК на Националната агенция за приходите (НАП). Така всички осигурени лица и пенсионери, които разполагат със средство за електронна идентификация, ще могат да ползват услугите и справките в Интегрираната информационна система за пенсиите.

„Всяко едно лице, което има полаган осигурителен стаж след 31 декември 1996 г,. ще може да има достъп до наличната за него осигурителна информация“, посочват от НОИ.

От там информират още, че всеки един пенсионер ще има възможност да се запознае с данните, въз основа на които е изчислен размерът на пенсията му, като информацията в досието съдържа всички детайли.
Ползи и за бизнеса

Внедряването на интегрираната система ще подпомогне процеса по административно обслужване на гражданите и бизнеса, като едновременно с това ще намали административната тежест, посочват още от НОИ.

Предвижда се работодателите да имат възможност да изпълняват по електронен път свои законови задължения за подаване на данни към Института, например да подават в структуриран вид електронно подписани удостоверения за осигурителен стаж и осигурителен доход.

„Работодателите ще имат възможност също по електронен път да заявяват и да получават от НОИ информация за упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за осигурени при тях лица в случаите, предвидени в законодателството“, коментират също от ведомството.

От НОИ не посочват точна дата на стартиране на системата. В момента се извършва реорганизация на вътрешните работни процеси в НОИ, включително и във връзка с обслужване на потребителите на електронния портал, чрез който ще се достъпва информацията от електронното осигурително досие, обясниха от ведомството. Проектът се реализира по Оперативна програма „Добро управление“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Живеем със 140 лева на месец, нямаме ток и телевизия, но се обичаме много!
Next: Мистерия в небето над Приморско: Здравко от Биг Брадър снима нещо плашещо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.