Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сензационно: Създават 27 000 нови работни места, ще дават сериозни заплати
  • Новини

Сензационно: Създават 27 000 нови работни места, ще дават сериозни заплати

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
asdcsdavsdvgfdhdfhfhgf.png

„Един вятърен парк от 1 гигават, което е нормален размер за офшорна вятърна централа, би създал 27 000 нови работни места. Голяма част от тях ще бъдат концентрирани в Североизточна България, в областта на Варна – район, който по принцип има нужда от инжекция за по-бързо икономическо развитие“, това каза енергийният експерт Мартин Владимиров относно законопроекта за ВЕИ в Черно Море.

„Особено силно позитивно ще бъдат засегнати корабостроителниците, пристанищата, фирмите, които обслужват парка, който се създава. Това са включително доставчици на кабели, на ремонтни компании.

 

Дори туристическият бранш ще спечели значително от подобен проект, защото в развитието страни, които от години вече имат офшорни вятърни паркове, се създават бизнеси, които маркетират разходки до самите централи, посещения, дори се изграждат ресторанти на върха на някои от перките. Изобщо, това е туристическа атракция за районите, в които се развиват такива проекти.

Причината е, че те са едни гигантски съоръжения, по 150 метра високи, които наистина примерно от високо изглеждат наистина впечатляващо, като научна фантастика малко. И разбира се, това се смята за сериозна туристическа атракция.

В Дания особено е развит този пранж. Но пак казвам, ще има и положителен ефект и за рибарите“, заяви Владимиров, цитиран от „Фокус“.

„Не забравяйте, че в много от държавите, в които се развива офшорна вятърна енергия, инвеститорите, които започват проекта, създават специален фонд, компенсаторен, който цели да компенсира рибарите за периода на самото строителство. Значи за тези 36 месеца, през които се поставят постаментите, закачат се ветрените генератори, наистина ще има доста големи ограничения в зоната, където се строи.

Но става въпрос за период от до половин година и за тази половин година практиката във всички държави е, че инвеститорите създават фонд, който изплащат на рибарите, за да могат да ги компресират за това, че няма да могат да работят няколко месеца. Но да се казва, че няма да има изобщо риболов или че ще умре цялата риба, е наистина несериозно.

Аз само да кажа нещо много важно по тази тема, понеже една от дезинформациите, които се чуват, са и в становищата, които са депозирани към Народното събрание, е, че поставянето на постаментите генерира огромни вибрации, които плашат рибата, и тя се разбяга.

Действително строителството предизвиква подобни вибрационни вълни и те имат негативен ефект в процеса на строителство, но именно затова на много места има специални технологии, с които постаментите се обличат с едни възглавници – въздушни „пердета“ ги наричат, не знам как да го преведа по-добре на български, които изолират шума и вибрациите от самата строителна дейност.

И научни изследвания показват, че всъщност намаляването на популацията по време на строителството се ограничава драстично. И вече след пускането на ветрените паркове рибите се връщат в пълния си обем на местата, където са били поставени перките.

Така че не трябва да се създава излишна паника„, категоричен бе енергийният експерт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия в небето над Приморско: Здравко от Биг Брадър снима нещо плашещо
Next: Жоро Игнатов отказва да рекламира игрални зали и бързи кредити. Хиляди го поздравиха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.