Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запомнете това правило: Капакът на тоалетната чиния трябва да се…
  • Новини

Запомнете това правило: Капакът на тоалетната чиния трябва да се…

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
asdcdskvdfkjvkdfvdf.png

Тоалетната чиния, като необходима водопроводна инсталация, често се превръща в препъникамък между съпрузите. Тоалетната седалка е в грешна позиция, капки подозрителна течност са на грешна повърхност – като цяло оплакванията са много.

Но спокойно – сега от jenata.blitz.bg ще разкрием правилния начин да затворите или не капака на тоалетната и какво ще се случи, ако нарушите правилото.

Необходимо ли е да затваряте капака на тоалетната при пускане на водата – мнението на бактериолозите
Според някои лекари капакът на тоалетната е необходим с причина – той може да ви предпази от неприятните миризми от недрата на вашия бял приятел. Има обаче и втора функция – да ограничава летежа на бактерии в цялото помещение.

Факт е, че когато тоалетната се мие, вредните микроорганизми, които са вътре, заедно с микроскопични капчици течност, се разпръскват из цялата тоалетна. И не само в пластмасата, с която е завършен водопроводът, но и в самото помещение.

В резултат на дренажа се образува аерозолен слой с височина 2-3 метра. Това означава, че бактериите, смесвайки се с вода, въздух и прахови частици, се разпространяват в цялото помещение (ако имате обща баня и тоалетна). Те се настаняват върху кърпи, козметика и всички други неща, присъстващи в тоалетната. Този интересен факт обяснява дали трябва да затворите капака на тоалетната – разбира се, че да.

Защо трябва да затворите капака на тоалетната – знак и суеверие
Според езотериците водата и парите са две енергии, които се привличат и обменят енергийни вълни помежду си. За да ви покрие тази вълна и да не се отдалечите от брега на семейството, е необходимо да създадете възможно най-голяма бариера между водата и парите. Тоест, ако имате „скривалище“ в апартамента си или портфейл с банкноти, лежащ някъде, тогава трябва да има много врати и препятствия между тези места и водата (баня, тоалетна, кухня).

Елементарен пример – сметките са в джоба на яке, окачено в коридора, а в тоалетната има вода. Когато затворите вратата на тоалетната, създавате една бариера, а когато затворите капака, създавате две. Този лесен трик ще ви помогне да увеличите финансите на вашето семейство – използвайте го.

Освен това хората, които живеят според Фън Шуй, казват, че затварянето на капака на тоалетната е знак за пари. Мнението се появи с причина – източната философия казва, че под ръба и капака на тоалетната има енергия Ша.

Той предотвратява разкриването на духовния потенциал и блокира паричния поток. Оставяйки капака отворен, вие позволявате на цялата тази негативност да влезе в дома ви, да разруши вашето семейство и материално благополучие. / jenata.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма промяна на летище София за една нощ – да не останете изненадани
Next: Голяма българска фабрика фалира! Обявиха я за продан

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.