Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дръжте се да не паднете: Надуват цените на сянката на плажа
  • Новини

Дръжте се да не паднете: Надуват цените на сянката на плажа

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
sdfvdsfvfbfgbkfgbgf.png

Държавата е увеличила концесионните такси на плажовете. Между 9 и 11 % е ръстът и касае всички концесионери. Това стана ясно на срещата на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Темата повдигна кметът на община Царево Марин Киров, който алармира, че това ще доведе до увеличаване на услугите. 

„В Царево случаят е специфичен, защото голяма част от плажовете ни пострадаха сериознo при наводненията и за мен това не е нито справедливо, нито целесъобразно. Ние, като Община, даваме наеми на язовири, които не могат да се ползват, а държавата изведнъж решава да повиши таксите на хора, които са пострадали от бедствието.

 

Не защитавам концесионерите, но се получава лавина. Увеличават им таксите, те увеличават цените на услугите – на заведенията и т.н. И всичко това се отразява на крайния потребител – някой трябва да плати сметката. Едва ли концесионерът ще работи про-боно в полза на хората“, обясни Марин Киров, цитиран от „Флагман“.

На срещата с кметовете е засегната темата и за системата ЕСТИ и по-скоро спорно предложение от Министерството на туризма и от Народното събрание. То е свързано с категоризациите – да не се извършват от Общината, а от друг субект.

„Всъщност това, от наша гледна точка, е неудачно. Първо, че изтегля дейности от общини и второ натоварва контрола върху нещо, което не е минало през нас. На следващо място се предлага да отпадне категоризацията на част от заведенията за хранене, което за нас също не е приемливо“, каза Марин Киров и допълни:

„Изказахме съображение, че системата ESTI, която е единствената, с която разполагаме, е доста трудна за контрол и категорично затруднява дребните хотелиери, което ги кара да са изцяло в сивия сектор. Те избират нито да се категоризират, нито да е ползват системата. И от там идва голямото разминаване в данните.

Правили сме анализ, няма да говоря в конкретни цифри, но има причина за това. Голяма част от хората, които отдават обекти за нощувки не се регистрират там и това, разбира се, е проблем. Тези, които се регистрират пък… контролът е неясен, разчита се изцяло на репресивни проверки, за да установим ние дали регистрираните стаи отговарят на категоризацията“, каза кметът на Царево.

На въпрос как си обяснява това, че Министерството на финансите за пръв прави път стъпка към децентрализация, а Министерството на туризма – точно обратното, кметът на Царево отговори, че едната институция работи по-адекватно за времето.

„МФ за пръв път тръгва в правилната посока – да инвестира в бюджета на общините. Когато се инвестира в общински проекти, се завърта икономиката и това е правилният подход. Защо в Министерството на туризма правят точно обратното не мога да кажа.

Притеснителни са сигналите от държавата и по отношение на къмпингуването. Имаше готов проект на наредба, ще се използва ли той, или се тръгва в друга посока. Забелязва се слабост в това Министерство“, категоричен бе Киров.

По отношение на дивото къмпингуване кметът на Царево смята, че е твърдо „За“, когато то е легално, с ясни правила и със съвременни стандарти.

„Къмпингуването се представя като алтернатива на престрояването. Но това означава да отговаря на елементарни условия за пожароопасност, хигиена, събиране на отпадъците. Дори да се даде възможност на хората със земеделски земи да правят къмпинги, вместо да застрояват“, обясни още Марин Киров.

За защитените зони е на същото мнение – за урегулирането на Парк „Странджа“, да има рестрикции, включително за строителство. Но е против подхода, по който се действа.

„Докато няма граници на парк Странджа, някак си се отваря страничен вход да се прокарват защитени зони – през други защитени зони, които на практика дублират територията на парк „Странджа”. Просто ни се казва дословно – вие не си знаете интереса, хората печелят от защитени зони.

Да, така е, просто в България не е показан механизмът, по който това се случва, но съм против ощетяването на местния и националния интерес“, допълни кметът на община Царево.

На срещата на НСОРБ са излъчени членове на Управителния съвет на област Бургас, както и за регионалния съвет към министъра на МРРБ. Марин Киров е избран за член на Регионалния съвет за развитие към МРРБ.

„Този тип срещи са много успешен модел за свързаност между общините. Обсъдихме въпроси, свързани със санирането, с възможността за инвестиции в общините, за финансова децентрализация“, допълни Киров.

„Следващата среща на национално ниво ще е още през февруари, този път в София“, каза още той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина легендарен български журналист
Next: БНБ предупреди всички хора с пари в банката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.