Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откога слушам колежките да си шушукат за тази Египетска торта. Най-сетне взех рецептата-Не може да се опише с думи!
  • Новини

Откога слушам колежките да си шушукат за тази Египетска торта. Най-сетне взех рецептата-Не може да се опише с думи!

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
dfbdfbghnglhnlhgn.png

Днес от КОЧ сме ви приготвили истински кулинарен празник – рецепта за Египетска торта, която освен много вкусна е и доста проста за приготвяне.

Тя се състои от 3 леки и ефирни блата, пухкав крем и хрупкав карамелен слой.

Съставки:

9 белтъка
6,5 с.л. брашно
650 гр.
захар
300 гр. орехи
10 жълтъка
1 пак. ванилова захар
350 мл прясно мляко
170 гр. масло
350 мл сметана

Начин на приготвяне:

Първо пригответе 3 блата. За всеки вземете по 3 белтъка, 2,5 с.л. захар и половин лъжица брашно, както и 50 г смлени в блендер орехи. Разбийте белтъците на твърда пяна, добавете към тях захарта и продължете да разбивате. След това внимателно добавете брашното и ядките, и разбъркайте внимателно, докато сместа стане гладка. Покрийте тавичката с хартия за печене и я намажете с растително масло.

Внимателно разпределете тестото и пъхнете в предварително загрята на 170 градуса фурна за 20 минути. За крема разбийте жълтъците с 10 с.л. захар, останалото брашно, ваниловата захар и млякото. Поставете всичко в тенджерка на котлона и оставете да заври, като разбърквате непрекъснато. Преди завирането дръпнете крема от огъня, но разбърквайте още 2 минути, след което оставете да се охлади.

Нарежете маслото на филийки и го добавете към крема, след това разбъркайте с миксер, докато сместа стане гладка. Разтопете останалата захар в тенджера и леко я карамелизирайте. Веднага я излейте върху хартия за печене, а отгоре покрийте с друг лист хартия. Щом изстине, натрошете карамела с точилка на малки парченца за хрупкавия слой, разкриват от ВИП.

Разбийте сметаната, докато образува твърди върхове, и я смесете с останалата карамелизирана захар и счукани орехи. Всеки блат покрийте с 1/3 от крема. Отгоре сложете слой от сметана и карамел с ядки. Повторете още 2 пъти с другите блатове. Украсете цялата торта с ядки.

Ако Ви е харесала статията, ще Ви бъдем благодарни ако я споделите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уникални СНИМКИ от 1961 година показаха България такава, каквато отдавна не е!
Next: Нещата, които трябва да изхвърлите през февруари, за да привлечете късмета вкъщи

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.