Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Знаете ли кой български град е носил името Неврокоп?
  • Новини

Урок по история: Знаете ли кой български град е носил името Неврокоп?

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2024
asdsdkvsdkfvkdfvkdfv.png

Днес ще ви преставя историята на град Неврокоп. Това е името, което това населено място е носило дълго години, но в днешно време е познато с името на големия български революционер Гоце Делчев.

Научете повече за историята на този забележителен град и кой известен български писател е неговият първи кмет.
Историята на Неврокоп

Неврокоп е наследник на древния римски град – Никополис ад Нестум(град на победата) във връзка на успешния поход на император Траян срещу даките. Приема се, че самото име Неврокоп е турцизирана версия на името Никополис.

Останките на този древен римски град са запазени и се намират на няколко километра от Гоце Делчев. За съжаление не можем да кажем какво е било името на селището по време на Средновековието(най-вероятно Никополис или българската му версия), а сме запознати с историята му в рамките на Османската империя и след това.

Османската империя

Неврокоп за първи път е описан през 1422 година като голяма християнско село в рамките на империята. Тъй като местоположението му е важно, в рамките на по-малко от век , той се превръща в почти изцяло мюсюлманско населено място – очевидно местното население или приема исляма, или се премахва от тази територия.

В рамките на българското Възраждане и развиване на занаятите , Неврокоп постепенно връща българското си население. За това свидетелства и развитието на Неврокопския панаир, който е един от големите в рамките на империята.

Постепенно българите се осъзнават като собствен народ и започват борба с гръцкото духовенство, което се опитва да ги гърцизира. Това води до отваряне на чисто българско училище в града, което да бъде алтернатива на гръцкото.

Освен това българите си построяват и свой собствен храм – “Успение Богородично”, който да си бъде чисто техен и да не може да попадне в ръцете на гръцкото духовенство. Тази дейност продължава и до Освобождението, когато се създава и читалище, учителско дружество и женско дружество.

Неврокоп след Освобождението от 1878

В заглавието на параграфа нарочно уточняваме Освобождението за част от българските земи през 1878 година, защото Неврокоп не попада сред тях.

Въпреки бурната съпротива на местното население, което подписва петиция до Великите сили да бъде присъединено към Княжество България, аспирациите му не се реализират. Въпреки това, в периода след 1878 година се постига един сериозен успех за неврокопчани.

През 1894 година се основава Неврокопската митрополия, която вече става част от Българската екзархия, но градът остава част от и от Гръцката. Неврокоп участва активно в Илинденско-Преображенското въстание 1903, като в тази област се водят военни действия на четите на Стоян Мълчанков и Стоян Филипов.
Истинското Освобождение за Неврокоп

То идва на 17 октомври 1912 година – тоест малко след започването на Балканската война(5 октомври 1912 година). На практика градът е освободен без битка от българска страна, което спасява града от поражения.

Малко известна информация е, че първият кмет на града е не кой да е, а самият Пейо Яворов, който е активен участник в освободителното движение на българите от тези краища на нашето землище. Едва ли друг град може да се гордее с по-достоен избраник за първи кмет!

Неврокоп остава в рамките на България дори и след двете национални катастрофи, като останалото турско население се мести в Турция, а на негово място идва българските бежанци от районите на Драма и Сяр.

Заради изключителната заслуга на Гоце Делчев за българското освободително движение, градът е прекръстен на негово име през 1951 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 63 години си отиде един от най-добрите български режисьори
Next: Извънредно: В София е страшно, арестуваха 4-ма полицаи за това престъпление

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.