Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наше село се превръща в малък Вавилон, чужденците проговарят на български
  • Новини

Наше село се превръща в малък Вавилон, чужденците проговарят на български

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2024
vsdvkdvldfklvdfvfd.png

Малък чардак се превърна в истински Вавилон. В селото, което се намира на 22 км от Пловдив, през последните няколко години се заселиха англичани, гърци, румънец и французин.

 

Чужденците вече са около 12. Всички живеят задружно с местните и всеки помага с каквото може. Жителите на селото помагат на новодомците със съвети как да отгледат зеленчуци, те пък са активни в акциите по почистването, дават идеи за разрешаването на проблеми, креативни и предприемчиви са, разказва кметицата на Малък чардак Дафина Христова пред „Марица“.

„Избират селото ни, тъй като е спокойно – няма престъпност, няма кражби, близо е до Пловдив“, смята още тя. И допълва, че новодомците купуват къщи, ремонтират ги по свой вкус и заживяват в тях. И ако доскоро всеки от чужденците говорил на своя език, то те вече са научили и български.

 

„Новодомците нямат много претенции, искат в селото да е чисто, да има асфалтирани улици, осветление и кофи за смет“, разказва Христова. Много от тях се включвали в акциите по почистването на селото, споделяли техен опит от страната, от която идват, при търсенето на решения за превръщането на Малък чардак в още по-приятно място за живеене.

Един от тях е 46-годишният Гийом Давид и съпругата му Радост. Младото семейство вече е наело за 10 години бившия ресторант в селото, смята да го превърне в място, където местната общност да се събира и обсъжда идеи за облагородяването на селото.

 

Гийом Давид е сред първите новозаселници, купува къща в Малък чардак преди 12 години. Преди това решава първо да живее в Пловдив, тъй като градът му се сторил красив и очарователен, разказва съпругата му Радост. Останал пет години под тепетата, но след това решил, че иска да се премести на по-тихо и спокойно място, близо до природата и недалеч от града.

След проучване на имотния пазар намерил изгодна оферта и купил къща в Малък чардак. Ремонтирал я и я превърнал в мечтания дом. След това срещнал съпругата си Радост и не след дълго се родила дъщеря им Ирина. Днес тя е на година и девет месеца и именно тя е още една причина младото семейство да избере живот на село, в къща с градина, а не в апартамент в града.

„Тук намираме спокойствие, двор и хубава храна. Имаме градина и с малкия ми градинарски опит успях да отгледам зеленчуци за свежа салата“, разказва Радост. И допълва, че дори да не успееш, винаги има отзивчиви съседи на село, които ще ти предложат нещо от тях, което им е в повече – я домашно мляко, я яйца.

 

И допълва, че чарът на селото е, че не бързаш, не стоиш в задръстванията с часове и имаш възможност да си произведеш чиста храна.

Но скоро разбираш, че чистата храна не е достатъчна. Нужна ти е и духовна такава и смятаме, че Малък чардак има потенциал за повече от това да бъде една „спалня“, в която да се прибираме след работа, размишляват Радост и Гийом Давид. Местните не искат да превръщат селото в мегаполис, но смятат, че в момента в него липсват места за общуване.

Селото има нужда от обществени зони с пейки, детски площадки, смята Радост. Така се родила и идеята Гийом да наеме бившия ресторант в селото, да го ремонтира и да го превърне в заведение, в което местните да се събират. В него смятат да предлагат и продукти от мандра в района, като така ще се подкрепи местната общност. Всичко това може да направи селото им по-популярно и привлекателно, в него да се заселят още млади хора.

„Идеята ние е да направим една будна общност, която да се заеме с онези дребни неуредици, които на пръв поглед изглеждат битовизми, но дразнят и са важни за разрешаване, за да живееш добре на село“, смята младата жена. Положителен пример за това била акция по почистване, в която местните се включили активно, и заедно с Общината била разкрита една прекрасна част от местния парк, за която те дори не подозирали, че съществува. След това пък с помощта на местния бизнес и сдружения в селото пристигнало и лятно кино.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж се превърна в герой на народа, реже камерите за скорост на КАТ с флекс
Next: Гръм в рая! Бойко Рашков напуска Промяната?

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.