Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болно време удря България през следващите 96 часа, а аномалия витае около зимата и снега
  • Новини

Болно време удря България през следващите 96 часа, а аномалия витае около зимата и снега

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2024
sdfbdfobofgbogflbgf.png

Определено, през следващите 96 часа, ще сме свидетели на „болно време“. Тези дни температурите в България ще се повишат до 20-22 градуса по Целзий, а някои модели дори прогнозират стойности до 24-25градуса по Целзий и то в сърцето на зимата. Такава прогноза направиха синоптиците от Meteo Balkans („Метео Балканс“).

Температурна аномалия

Миналата седмица в Испания, отбелязаха нов национален температурен рекорд, като в района на Гаварда във Валенсия в четвъртък (25-януари), беше регистрирана максимална температурна стойност от 30,7°C, стойност, която е най-високата температура, регистрирана някога в Испания и в цяла Европа за месец януари и то на фона на студеното време на Балканите, а сега сме свидетели на топло и пролетно време.

Дори на фона на очакваното полярно затопляне, зимата така и не показа своят чар. Родените преди 2000 година си спомнят за по-тежките зими, и дори през 2012 и 2017 година, имахме класически зимни обстановки, породени от стратосферното затопляне. Бяхме свидетели на почти замръзналият Дунав и т.н.

Повечето детерминистични модели сякаш „местят“ зимата ден след ден, напред във времето. С други думи, ако GFS прогнозираше зима на 11-12 февруари, то сега прогнозира подобна обстановка на 16-18 февруари.

Според глобалните модели – ECMWF и GFS все пак прогнозират включване на полярно нахлуване и дори блокиращи обстановки, но реално вероятността зимата да се завърнеслед 15-17 февруари – намалява, защото реално Слънцето става все по-силно и се доближаваме повече допролетното равноденствие.

Ще имаме ли зима до края на сезона?

Отговорът на този въпрос е „ДА!“ Ще имаме зима„, но няма да е това, което очакваме всички. Ще сме свидетели на валежи от сняг, но до блокиращи обстановки и валежи от сняг от 30-40см – едва ли…

Очакваното захлаждане ще понижи температурите, но няма да са под нормата за месеца. Температурите на изолирани места ще се понижат до минус 10-15 градуса по Целзий, но за няколко дена и то предимно над планинските райони.

Разрушаване на полярният вихър

Очакваното застудяване към края на месеца

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж в командировка получи снимка за лека нощ от съпругата си – когато я погледна, мигом подаде молба за развод
Next: Каналът се отпуши мигновено: Този трик го знам от баба си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.