Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Столичани излязоха на пазар за храна и ето какви цени видяха
  • Новини

Столичани излязоха на пазар за храна и ето какви цени видяха

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2024
sdfvdfbvfgbfgbbbbgfbfg.png

Повишение в цените на основните хранителни стоки има и то най-вече при млечните продукти, млякото и месото. Това заявиха част от гражданите на столицата, които бяха отишли в ранни зори до един от пазарите в София, цитирани от БГНЕС.

Илияна Дойчинова сподели, че си купува млечни продукти от производител, който излиза директно да продава на един от столичните пазари и цените са едни и същи, въпреки това обаче сумарно увеличение се забелязва.

 

„В тази чанта има масло, мляко, кашкавал и сирене и те струват 30 лв., преди беше делено на пет. Не може едно яйце да е 0,60 стотинки“, коментира тя.

Според Георги има повишение всеки ден в цените. „Най-сериозно повишение виждам в цените на краставиците, доматите-поскъпнали са с 0,30 стотинки. Относно цените на млечните продукти и месата и там всичко е нагоре“, смята пенсионерът.

Ани, която също както Георги е в пенсионна възраст, разказа, че не пазарува много неща, но в млякото и млечните продукти вижда повишение в цените.

„Зеленчуци иначе през зимата не купувам и не знам как вървят цените там“, каза Ани, след което уточни, че повишението на цените не отговаря на заплатите. „Не виждам как се справят хората. Аз съм пенсионерка и съм се свила колкото мога“, сподели още тя.

Боян, който бе излязъл на пазар с половинката си, отново както и предходните столичани заяви, че има повишение в цените. „Най-сериозно повишение има в цените на сиренето, яйцата, кашкавала и месото“, сподели Боян. Все пак имаше и столичани, за които цените не са се променили.

Ани, която произвежда билки и подправки не успя да ни каже какво смята за повишението на цените на основните хранителни стоки, но ни сподели дали е увеличила цените в своя магазин.

„Не ходя да пазарувам аз, а мъжът ми и не знам дали има повишение в цените на хранителните стоки. Моите цени за билките и подправките обаче са еднакви и не ги вдигам“, обясни още тя.

Лазар, който бе отишъл в ранни зори да пазарува, коментира, че не забелязва повишение на цените в основните хранителни стоки, поне по пазарите, които той посещава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Плочките в 20-годишната ми БАНЯ блестят като нови: Прах, който избелва фугите до блясък!
Next: Варна потъна в скръб: Почина прочутият нефролог д-р Ненов

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.