Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички
  • Новини

Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
sdfvkdkvkfgdbkfbfgbgfbf.png

„Ужасяващо е да ядем най-скъпата храна в Европа“. Това коментира пловдивчанка, след съпоставка между цените в търговската мрежа на средиземноморския остров Лефкада и тези в България.

Елена Иванова е пазарувала в обикновен хипермаркет, където цените на основни хранителни продукти, все пак се движат и спрямо курортната дейност в района.

 

Пазарската кошница там обаче излиза по-евтино от тази в някой квартален магазин в Пловдив. При тази основна разлика, че минималната работна заплата в България е 780лв. на месец, докато в Гърция тя е 910€, съобщава TrafficNews.bg.

На острова се продава литър олио за 1,69 € промоционална цена, при редовна 1,89€. Половин килограм ориз се продава за 0,99€, при редовна 1,99€. Пакет от 500г. стар фасул може да се закупи за 1,05€ на промоция, или 2,10€ редовна. Захарта струва 1,20€ на килограм.

Другояче стоят нещата в България, видно от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. Спрямо него цената на въпросните продукти е съответно – олио – 2,44лв.; ориз – 3,30лв.; стар фасул – 3,99 лв.; захар – 2,94лв..

Правителственият информационен портал за цените, събрани чрез реално посещение във вериги магазини в страна и областтите ѝ, дава обаче различна информация. На база данни от него откриваме, че цените в Пловдив са при повечето продукти по-високи от средното за страната. Същото се отнася и за споменатите есенциални стоки. Към момента данни за цените в други страни в Европейския съюз в портала не са налични.

 

Сравняваме цените и на още няколко основни хранителни стоки от пазарската кошница.

250гр. масло в Пловдив струва – 7,57лв. , докато в средната му цена за този грамаж в България – 6,82лв.

Кашкавал от краве мляко 400 гр. опаковка е на цена 28,73лв. за опаковка в Пловдив, и 28,10лв. в страната.

Бялото саламурено сирене в Пловдив за 400 гр. опаковка струва 24,25лв, към 22,15лв. средно за магазините в страната.

Едно яйце размер М в Пловдив се продава за 49ст., срещу 47ст. в страната.

Килограм охладена кайма смес 60/40 в града под тепетата струва 11,65лв, а за страната – 11,36лв.

 

 

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада: Ето къде в България плащат най-големи заплати
Next: Зрителите са в екстаз: Стоичков влиза в Като две капки вода, ще е пълно със звезди

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.