Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Краят настъпи: Силви Вартан обяви лоша новина и разплака феновете си
  • Новини

Краят настъпи: Силви Вартан обяви лоша новина и разплака феновете си

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
sdvdfvkfdkbkfdbgfjbjgbf.png

 Тя напуска сцената, на която бе повече от 60 години.

Кариерата й започва в далечната 1961 година, а последните ѝ три концерта ще бъдат през ноември, съобщава самата тя в интервю за „Paris Match“.

 

„Да, взех решение. От няколко години го отлагам. Винаги съм правила всичко със страст, без да пресмятам, просто от желание и без да си задавам прекалено много въпроси. Защото дълбоко в себе си не обичам нещата, които свършват“, казва Вартан и добавя:

„Вероятно това се дължи на внезапното ми напускане на България на 7-годишна възраст. Изведнъж пораснах и оставих детството си на перона на гарата. Все още виждам как баба ми и дядо ми, които обожавах, да тичат след влака“.

Звездата споделя, че това е отворило в нея рана, която никога няма да зарасне.

В своята изповед тя споделя: „След това, благодарение на кариерата ми на певица, пътувах много, бях водена от любопитството, от младостта си, исках да отида навсякъде.

Непрекъснато се питах: „Какво следва? Какъв е следващият проект?

Всичко се случи със скоростта на светлината, а освен това, бързо се влюбих в един висок рус мъж със сини очи, който ми се струваше прекрасен и който също беше певец. Споделих цялата тази лудост с него и откривахме всичко заедно. Беше лудост“.

Голямата любов на Силви Вартан е иконата на френския рокендрол Джони Холидей, с когото имат син Дейвид (Давид), който също е певец.

„През последната вечер със сигурност ще бъда с разбито сърце, но трябва да мина през това. Не искам обществото да ме вижда как се разпадам, това също е въпрос на уважение към тях. А съм и много взискателна към себе си“, споделя певицата пред „Paris Match“.

През август Силви ще навърши 80 години. Тогава ще изпълни най-известните си песни за последен път, за да благодари на феновете, които са с нея вече 60 години, уточнява „Телеграф“.

Вартан казва „сбогом“ на сцената, но това не означава, че спира певческата си кариера. Тя планува да преработи някои от записите си, но в момента приоритетите й са други: „Имам толкова много неща в личния си живот, които да наваксвам – всички тези книги, които не съм чела, тези филми, които не съм гледала… Ще мога също да да се грижа за внуците ми и дори за правнука ми“.

Певицата съобщи, че е изготвила и завещанието си. „Оставих съпруга ми да управлява всичко (б.ред.:актьорът Тони Скоти, женени от 1984 г.) Тъй като имаме еднакви идеи по въпроса, аз му се доверявам“, сподели още звездата.

 

Сред вероятните бенефициенти на имуществото ѝ са двете ѝ деца Давид Холидей, роден през 1966 г., и Дарина, осиновена през 1997 г. в България от певицата и настоящия ѝ съпруг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много важна промяна в плащането на сметките за ток, засягаща милиони българи
Next: Това е най-голямото село в България, 6177 души му е населението

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.