Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок: Цънцарова и Натали заплашиха да напуснат заради…
  • Новини

Шок: Цънцарова и Натали заплашиха да напуснат заради…

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
sgdffvdfbgfbgfgfjg.png

bTV имат огромен късмет, че са българска, а не американска телевизия. След разговора на диванчето във вторник сутрин, вероятно никой от екипа нямаше да бъде вече на работа, а някои от журналистите щяха да си търсят адвокати, ако казаното от тях беше излъчено в САЩ.

 

Малко след 6:30 сутринта проф. Рачев и спортният репортер Митко Тасев тръгнаха да обсъждат по доста непристоен начин 16-годишната Ивана Събева, която е носителка на титлата Мис Свят България и много скоро ще представя страната ни на престижния конкурс.

Някак си разговорът се завъртя от пожеланията за успех на българското момиче, през това, че не е прилично да има толкова млади участнички в подобни конкурси.

Според Митко Тасев, Ивана изглеждала по-голяма от възрастта си, а Мария Цънцарова се намеси с обобщението, че сега 16-годишните момичета са като 25-годишни.

Проф. Рачев пък дръпна бърза лекция на Тасев да не се занимава с малолетни, като подчерта не че това е неморално и не много естествено, а че законът е много строг.

„Чудно ми е откъде сте толкова запознат с това, професоре?“, контрира го спортният журналист. Рачев обаче хитро се измъкна, като отвърна, че общува с едни от най-добрите юристи.

В този момент пък Митко Тасев реши да разкаже доста мръсен виц за новите тенденции в конкурсите за мис: „На Мис Свят всички участнички бяха много притеснени, само на Мис Тайланд ѝ беше през…“.

Изумена от покъртителната посока на разговора в ефир, Мария Цънцарова обясни, че ако мъжете на канапето искат, те двете със синоптичката Натали Трифонова могат да напуснат студиото и да ги оставят да си говорят простотиите сами. Проф. Рачев обаче бързо овладя ситуацията и започна да обяснява как превръщането на мъжете в жени е част от културните традиции на Тайланд.

„Възхищавам Ви се, професоре, как и към най-просташкия разговор, можете да подходите академично и да направите така, че да не изглеждаме позорно“, заяви Митко Тасев.

„Позорно е точната дума!“, каза на свой ред Натали Трифонова и допълни, че темата за възрастта, на която момичета трябва да се явяват на конкурси за красота, е съвсем отделна тема.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-успешното развлекателно предаване в историята на българската телевизия се завръща в ефир
Next: Цяла България плаче! Почина обичаният от всички д-р Димитър Ненов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.