Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ноевият ковчег спрял в България, Ванга: Заседнал е между Рила и Пирин
  • Новини

Ноевият ковчег спрял в България, Ванга: Заседнал е между Рила и Пирин

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2024
nfdnofdinfidnkfnfgnf.png

Посветени в древното учение кабала евреи търсят Ноевия ковчег не в Арарат, Турция, а в България, край река Струма току над град Бобошево. Това разкри пред „Телеграф“ Любчо Караджов, водач на туристи в района.
Руен

„Идват частни експедиции и туристи, предимно евреи по произход, и искат да ги водя горе на връх Бобошевски Руен. Тръгваме заедно сутринта нагоре, като те са толкова устремени, че даже не искат да посетим Руенския манастир до село Скрино, считано за родното място на св. Иван. Някои, когато стигнем на върха, вадят дронове за оглед.

Други носят специални инструменти, наподобяващи зурни и малки барабани, които си носят, и започват да свирят и да танцуват. Казват ми, че така призовават ангелите, защото такива свети места имали връзка с небесния свят“, описа ритуала и новата мода възрастният мъж.

Той казва, че всички идват заради преданията, че в района са живели Яфет и Яфан – синът и внукът на Ной. „Аз бях изненадан, че чуждестранните туристи също имат тази информация, но тя се потвърждава и с тукашните легенди. Една чужденка ми разказа наскоро, че всъщност Яфан това е Иван и се превежда като „Божия огън“, вметва Караджов.
Ванга

По думите му навремето Ванга също е разкрила, че Ноевият ковчег не е само мит. Той е минал през места, на които пророчицата е видяла да има седем на брой езера, а след това е акостирал нейде в земите на днешна България между планините Рила, Пирин и Родопите. „Значи дъждът е валял 40 дни и 40 нощи, а после ковчегът е плавал близо година. От къде е дошъл не може да се каже, но е минал през Седемте рилски езера, тъй като водата тогава е заливала цялата планета – върховете на планините не са се виждали. След това корабът се е спуснал към нашия край, където навремето също е имало седем езера“, гради своята хипотеза религиозният гид. Подкрепя думите си с нова порция откровения на Ванга.
Арарат

„Тя видя, че Ноевият ковчег не е в планината Арарат, а е заседнал някъде между планините Рила, Пирин и Родопите, в близост до река. Според мен това е станало тук иначе защо наследниците на Ной ще бродят по нашите земи“, чуди се Любчо Караджов.

Той разказа още, че цялата земя в района е известна като Бобошевския Йерусалим. Именно тук е родното място на закрилника на българския народ св. Йоан Рилски Чудотворец, наоколо има десетки древни храмове, оброци и лечебни пещери.
Балард

Преди време американският професор и подводен археолог Робърт Балард сензационно обяви, че библейският потоп се е случил в Черно море. Според него логично именно тук някъде е бил и плавателният съд, изработен от Ной по Божия заръка с цел да спаси от изтребление животните. Доста напред в проучванията обаче са комшиите от Турция. Преди месец те извадиха нови „доказателства“, че библейският герой е слязъл на най-високия връх в планината Арарат. Мюсюлманите от селата там също вярват в мита за Ной, когото наричат Нух и считат за един от пророците.

„Наследниците на Ной са се разселили по целия Балкански полуостров. Трудно е да се проследи техният път, защото оттогава са минали поне 6-7 хиляди години“, коментира Караджов.източник: Телеграф/Любомир Старидолски

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сипвам само една чаша! Умиращата орхидея полудя от нови корени и бурен цъфтеж
Next: ЗИМНО ПОЧИСТВАНЕ НА КИЛИМА: Де да съм знаела преди! Става като нов, чисти петна и бактерии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.