Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 11-годишно българче стана звезда в Гласът на Колумбия (Видео)
  • Новини

11-годишно българче стана звезда в Гласът на Колумбия (Видео)

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2024
sdfvkdfvjkfgbignghnkgh.png

11-годишно българче стана звезда в Колумбия, след като премина „слепите прослушвания“ в детския вариант на тамошния формат на „Гласът“ и се класира за музикалните дуели. Петокласничката Лина Мария Гомес Витанова спечели през уикенда сърцата и на менторите, и на публиката с взривяващо изпълнение на Diamonds, което я изстреля в отбора на легендарния колумбийски певец и носител на Латино Грами за поп албум – Андрес Сепеда.

Уникалното вокално изпълнение на малката Лина накара Сепеда да натисне бутона, за да обърне стола си и да ѝ каже: „Впечатляваща си, много си интересна и гласът ти е много специален“.

 

<span
data-mce-type=“bookmark“ style=“display: inline-block; width: 0px;
overflow: hidden; line-height: 0;“
class=“mce_SELRES_start“></span>
 

Тя самата пък разказа на менторите – Андрес Сепеда, мексиканският певец Алекс Синтек и Грейси Редон, че идва от България специално за конкурса. И изпълни на сцената в Богота акапелно „Хубава си, моя горо“.

Лина е дете от смесен брак – майка й е българка, а баща й колумбиец. Занимава с пеене от 5-6 години, като музикален педагог у нас й е една от участничките в „Гласът на България“ през 2021 г. – кипърката Натаса Андреу.

За да стигне до сцената на „Гласът на Колумбия“ успява да пребори конкуренция от 17 000 деца. Толкова са кандидатите, допуснати до първичните онлайн кастинги. Колумбия е една от страните, в които има и детски формат на „Гласът“, даващ възможност и на малките таланти, нямащи още 16 години, да се изявят на сцената. Именно затова и праща демо версия на свое изпълнение там. Така, на 12 октомври миналата година, тя и семейството й научават радостната вест, че е била избрана сред хилядите желаещи за участие в онлайн кастинг, пише standartnews.com.

Ситото на онлайн кастингите успяват да преминат общо 168 деца, които са избрани да участват в т.нар. „слепи прослушвания“. Именно на тях менторите решават кой да продължи само, слушайки гласовете на кандидатите. Без да ги виждат. До следващия етап – музикалните дуели, са допуснати половината – 90.

„Слепите прослушвания“ бяха излъчени по колумбийската телевизия този уикенд и благодарение на таланта си 11-годишната българка продължава напред. В преследване на мечтата си. А както самата тя сподели от сцената в Богота: „Искам да кажа на всички да следват мечтите си!“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Взеха решение за кардинална промяна в ТЕЛК и оценките
Next: Мама ме е родила едва на 15 г. Сега мога да разкажа историята й, и да й благодаря

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.