Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мама ме е родила едва на 15 г. Сега мога да разкажа историята й, и да й благодаря
  • Новини

Мама ме е родила едва на 15 г. Сега мога да разкажа историята й, и да й благодаря

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2024
hgfknognkohgnojhojh.png

Родителите ми са започнали връзката си много рано, майка ми била само на 15, а баща ми беше на 18 по това време. Те били много влюбени един в друг, но по-късно научили неочаквана за тях новина.

Мама тогава завършила девети клас и всички ученици трябвало да минат преглед през всички лекари. Тогава гинекологът й казал, че е бременна и то в третия месец. Мама казва, че в онези години момичетата не са следяли цикъла си, така че са научавали за бременността от лекарите или вече когато видят очевидни признаци.

Били деветдесетте години, така че, разбира се, забременяването на такава ранна възраст било срам за цялото семейство. Мама изобщо не бика готова за появата ми, но въпреки това тя и баща ми взели трудно решение и за двамата, че ще оставят детето.

Не знам как точно реагирал баща ми на тази новина, но все пак съм се родила. Тогава той бил на 18, но веднага след моето раждане родителите ми се оженили. Годините летяха, благодарение на усилията на мама и татко имах щастливо детство, имах всичко, за което можех само да мечтая. Дори не си спомням родителите ми някога да са се карали помежду си.

Имах късмет и с моите баба и дядо, бях любимата им внучка и затова много обичах да прекарвам време с тях.

Когато станах тийнейджърка, с майка ми станахме най-добри приятели. Споделяхме всичко помежду си. Мама винаги ме подкрепяше, дори понякога даваше съвети по любовните въпроси. Може би малката разлика във възрастта направи мен и родителите ми най-добри приятели.

Може би някой осъжда такива ранни бракове и бащинство на такава възраст. Но понякога дори си задавам въпроса: „Толкова ли е важна възрастта?“

Каква е разликата на колко години е човек, основното е да мислите правилно. Има много примери, когато възрастните правят глупави неща, а някои деца се държат много по-мъдро от възрастните.

Всички хора правят своя избор. Някой до 25-30 години се занимава с кариера или се забавлява на партита, а някой изгражда семейство в ранна възраст.

Тази година родителите ми празнуват годишнина. Много се радвам, че са избрали този път и благодарение на това съм се родила. Благодаря ви за всичко, мое семейство, много ви обичам.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 11-годишно българче стана звезда в Гласът на Колумбия (Видео)
Next: Шепа ОРИЗ и орхидеята се пръска от цветове! И с години да не е цъфтяла, веднага пуска цветонос

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.