Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шепа ОРИЗ и орхидеята се пръска от цветове! И с години да не е цъфтяла, веднага пуска цветонос
  • Новини

Шепа ОРИЗ и орхидеята се пръска от цветове! И с години да не е цъфтяла, веднага пуска цветонос

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2024
sdfkobjkjfgkbfvdfvdf.png

Често ви даваме съвети как да използвате обикновени съставки от кухнята, за да почистите до блясък къщата или пък да дадете най-добрата грижа на цветята у дома. 

Днес ще ви дадем безценен съвет, с помощта на който ще подхраните орхидеята преди и по време на цъфтежа й, така че да ви зарадва с най-многобройните и най-едри цветове.

Вълшебна вода за орхидеи и други стайни растения – тайната ѝ се крие в най- обикновен ориз .

Оризовата вода за орхидеи всъщност е обикновена вода, която отцеждаме, след като сме киснали в нея ориза. Тя е пълна с витамини и хранителни вещества, от които се нуждаят растенията, особено по време на цъфтежа и растежа.

Оризовата вода съдържа редица вещества, които откриваме в закупените торове за растения.

Съдържа витамини от група В (особено В1 и В2), елементи „NPK“ (азот, фосфор, калий). нишестета, мазнините, въглехидратите, но също така и сложни хранителни вещества, които растението превръща в енергия, сила и устойчивост на вредители .

Можете спокойно да съхранявате водата в хладилника и да я използвате, когато имате нужда.

Поливаме с тази оризова вода орхидеята и другите растения веднъж на 15-20 дни. Никога обаче не поливайте със студена вода, необходимо е водата да е със стайна температура!

Приготвянето е просто – просто накиснете 50 г ориз в 500 мл вода, оставете го да кисне в продължение на 24 часа и след това отцедете.

Дозировка:

Тази смес може да се използва само веднъж (максимум 2 пъти) на месец през вегетационния период чрез изливане върху субстрата. Пазете се обаче от прекомерно наторяване: признак на прекомерно наторяване е бяло покритие върху почвата и кафеникави или дори изсушени листа на растението.

 

Как да подхранваме орхидеята

Подхранва се през вегетационния период , когато цветето дава нови листа и издънки.

Използвайте при всяко второ поливане, но внимателно – само малко. Ако видите, че растението продължава да пуска нови листа и издънки, продължете да го подхранвате така.

Ако растежът спре, спрете подхранването.

Подхранването с оризова вода продължава и по време на цъфтежа.

Важно: Това не се отнася за цъфтящи растения, които току-що сте донесли от магазина. Оставете ги в покой и започнете да ги подхранвате едва след след 3-4 месеца.

 

През есенно-зимния сезон и през летните горещини фаленопсисът забавя растежа, така че не се препоръчва да се подхранва  повече от веднъж месечно.

Болните, много отслабени и пресадени растения не трябва да се торят.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мама ме е родила едва на 15 г. Сега мога да разкажа историята й, и да й благодаря
Next: Почиствам фурната, без да си мръдна пръста: този трик е 100% ефективен

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.