Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След смъртта: защо дните 3, 9 и 40 имат специално значение и как правилно да си спомним починалия
  • Новини

След смъртта: защо дните 3, 9 и 40 имат специално значение и как правилно да си спомним починалия

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
sdfvfkdbfgkbknghnhg.png

Поменаването на мъртвите е важен обред в православието, който се подчинява на определени правила и канони на църквата. Според тези канони поменът не се ограничава до деня на смъртта и изисква специално внимание през определени периоди, като 3, 9 и 40 дни след смъртта. Прочетете повече за това в материала на портала rsute.ru.

Три най-важни дати

Третият ден се счита за ключов, когато душата за първи път се обръща към Господ. По това време тя се освобождава от своите земни скитания и привързаности, издигайки се в духовните сфери. Помените, провеждани на третия ден, играят важна роля в този процес, като помагат на душата да напусне света на живите.

Деветият ден е вторият момент пред Бога. Душата е в небесни места, инспектира жилищата, предназначени за праведните, и съжалява за своите недостатъци и недоразумения. Заупокойната вечеря на деветия ден е с цел умилостивяване на Бога и молитва за починалия.

Четиридесетият ден става третият момент пред Бога, където душата в подземния свят вижда страданието на грешниците. На 40-ия ден настъпва Страшният съд, което прави тази дата ключова. Роднините се молят за душата, изкуплението на греховете и помненето на добрите дела на починалия.

Спазването на православните обичаи включва молитва за него, поръчване на сврака и панихида, измиване на тялото на починалия, подготовка за погребението, организиране на изкопаване на гроб, провеждане на панихида и накрая погребението. Тези стъпки помагат на роднините да се сбогуват с човек, преминал в друг свят, и да отведат душата му до безкрайните небесни простори.

Как правилно да помним мъртвите на 9-ия ден?

Възпоменанието на мъртвите на деветия ден е периодът, през който настъпва вторият момент пред Бога. Душата, преживяла периода от третия до деветия ден, е в рая, където се запознава с местата, предназначени за праведните. През това време тя преценява действията си и съжалява за липсата на саможертва в живота си. За облекчаване на съдбата на починалия и утеха на близките на деветия ден се прави поменална вечеря.

Православните обичаи предполагат няколко важни точки на този ден. На първо място е важно да кажете мили думи и да се помолите за душата на починалия. Организирането на възпоменателна вечеря, когато близките се събират и прекарват времето си в топла атмосфера, е неразделна част от този период. Посещението на гроба, поръчването на служба в храма и оставянето на дарове също са включени в ритуалите, които помагат за утеха на душата на починалия.

Как правилно да помним мъртвите на 40-ия ден?

Важна роля играе поменът на починалия у дома. Роднините се събират и си спомнят починалите. Храната на този ден трябва да бъде специална, но в същото време проста и скромна. Сервирането на познати ястия като пайове, палачинки и рибена чорба създава атмосфера на взаимно разбиране и подкрепа.

Важен аспект е да избягвате употребата на алкохол през този ден. Това се счита за уважение към починалия и неговата душа и също е част от благочестив ритуал.

Заупокойна молитва за всички починали

„Върховни Господи, Исусе Христе, Боже наш, погледни от височината на Твоето светилище на душите на починалите Си слуги, имената на мъртвите, и им прости всички грехове, волни и неволни, и сътвори за тях Твоето царство и отвори за тях портите на блаженството и им дай почивка на място светло, на хладно място, на мирно място, откъдето са премахнати всички болести, плач и въздишка. Всеки човек е грешник и в липсата на неговите добри дела има простота. Но Ти си един, безгрешен, и Твоята правда е правда завинаги, и Твоето слово е истина. Затова, Владико, упокои починалите Твои раби, имената на умрелите, на светло място, на прохладно място, на мирно място, откъдето се отстраняват всички болести, плач и въздишка. И не помни всичките им грехове, волни и неволни, които са съгрешили с думи, дела и помисли, и им прости, Ти си нашият Премилосърден и Човеколюбец. Понеже Бог е Благ и Човеколюбец, на Теб отдаваме слава, Отец и Син и Свети Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин“.

Continue Reading

Previous: И това доживяхме в България, обяви професор Рачев по БТВ
Next: Карма – Човекът, който ме блъсна в метрото и ме обиди, току що влезе на интервю за работа при мен

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.