Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Без дрехи и задръжки: Милица Гладнишка и Гери Турийска си позволиха немислимото в ефир
  • Новини

Без дрехи и задръжки: Милица Гладнишка и Гери Турийска си позволиха немислимото в ефир

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
dvsdfkvfdkbkfgkbkbtrt.png

Страстите в „Кой да знае“ след снощното издание определено бяха във вихъра си, а отговорни за това се оказаха най-вече дамите от отбор Милица – актрисата Милица Гладнишка и писателката Гери Турийска.

Двете атрактивни дами се постараха максимално да пръснат не само аналитични размисли по всевъзможни странни въпроси, но и най-вече мощни дози сексапил с дълбоките си деколтета. Ефектът е налице, което май не би трябвало да учудва никого!

„Само мога да стоя и да се наслаждавам на отбор „деколте“ отсреща“, директно се изцепи Христо Пъдев и след тези негови думи двете дами насреща започнаха още повече да го провокират, изпъчвайки още деколтетата си.

В един момент даже, този път непланирано, блузката на Милица се смъкна толкова надолу, че аха гърдите й да изскочат. „Милица, внимавай, когато се навеждаш така, че ще стане фал!“, предупреди я с усмивка китаристът на група „Сафо“ Мирослав Иванов от отбор Пъдев.

В крайна сметка крайния успех бе белязан от отбор „деколте“, както прекръстиха за това издание отбора на Милица Гладнишка, след като на последния въпрос и двата отбора заложиха всичко, но Милица и Гери успяха да удвоят парите си и да ги направят цели 3 хиляди лева.

Нещо повече – след като разбраха, че са дали верен отговор и печелят, Милица и Гери така се въодушевиха, че хвърлиха връхните си дрехи, и се разголиха още повече. Сценката леко намекваше за стриптийз за радост на всички околни, предава Шоу Блиц.

Поредното издание на „Кой да знае“ поднесе не само нова порция смях и неочаквани знания, но и едно откровение, което живо развълнува всички, включително и водещия Сашо Кадиев.

Хвърли го Милица Гладнишка по време на въпроса, който се падна в една от категориите. Въпросът бе: „За кого трябва да се омъжите, така че бракът да продължи дълго? С възможни отговори: А – Вашият любим от детството, когото сте срещнали по-късно в живота, Б – Вашият бивш шеф, който сега работи другаде и В – За партньор, срещнат по време на ваканция.“

Докато Глория Петкова, която бе този път част от отбор Милица, разсъждаваше кое твърдение звучи най-абсурдно, Милица я прекъсна с гръмкото:

„Разделихме се, след три години. Да, той вече работеше на друго място“, заяви Гладнишка. В крайна сметка двете с Глория заложиха на отговор А, който се оказа и верен.

Освен култовото признание на Милица Гладнишка, която не за първи път приковава зрителското внимание – не само с ефектни закачки и знания, но и с лични признания, водещият Сашо Кадиев също не пропусна да пофлиртува.

По време на друг от въпросите – „Какво е толкова специалното на козите на Тенеси? С възможни отговори: А – Ако нощуват навън, спят в седнало положение, Б – Припадат при опасност и В – Треперят, когато са гладни“, Глория Петкова първоначално изстреля: „Най-абсурдно ми звучи да припадат при опасност. Значи това трябва да е отговорът“. Оказа се обаче, че Милица знае вярното и двете маркираха Б.

„Това е нашият отговор, подплатен с много знания и изключително голям интелект“, каза Милица. „Вие сте съчетание на ерудиция и еротиция едновременно. Това е уникално!“, намери как да се заиграе със смисъла и думите Сашо Кадиев.

Отговорът на дамите наистина се оказа правилен. Припадъкът на тези кози се дължи на наследствен генетичен дефект – конвулсивно състояние, което продължава около 10 секунди. Малко по-късно пък, когато дамският отбор изостана в резултата, Кадиев се изпусна отново: „Момичета, вие сте на ход! Знаете, че вас ви харесвам, вас ви желая, искам вие да спечелите“.

„Тях ги желаеш?“, учуди се Пъдев. „В добрия смисъл на думата“, замаза положението Кадиев.

В крайна сметка двата тима завършиха с равни суми в касите си. А в шоуто за първи път се случи прецедент – освен допълнителния 14 въпрос, който в случая бе: „Колко епизода има сериалът „На всеки километър“? За куриоз, тъй като двата отбора посочиха едно и също число – 20, се стигна до равенството и за първи път се наложи да има и 15 въпрос. Той гласеше: „Колко километра е разстоянието от София до Варна по въздушен път? Отбор „Гладнишка“ отговориха 300, а отбор „Пъдев“ – 401. Официално разстоянието София – Варна е 525 км, ако пътувате с кола. По въздушен път дистанцията е 378 км. Така Никеца и Пъдев спечелиха 2400 лева за публиката зад тях, пише show.blitz.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колко души може да изхрани планетата Земя? Отговорът може да ви изненада
Next: Черна новина събуди България: Почина един от най-великите спортни журналисти у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.