Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-дълголетното семейство в света яде винаги един и същи обяд всеки ден – ето от какво се състои храната им
  • Новини

Най-дълголетното семейство в света яде винаги един и същи обяд всеки ден – ето от какво се състои храната им

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
kvdskfbvdjfbfdbvfdkvdf.png

В търсене на тайните на дългия и здравословен живот мнозина се обръщат към навиците на обитателите на „сините зони“.

Става дума за райони в Италия, Гърция, Япония, Коста Рика и Съединените американски щати, където има най-висока концентрация на столетници.

Изследователят Дан Бютнер от години изучава навиците на хората в сините зони. В скорошен пост в Instagram той сподели какво яде всеки ден най-дълголетното семейство в света.

Семейство Мелис от Сардиния в Италия държи световния рекорд по дълголетие. През 2012 г. те счупиха световния рекорд за семейство с най-голяма комбинирана възраст. Деветте братя и сестри заедно са на 861 години. Най-възрастният представител на семейството е на 109 години.

Интересното е, че членовете на семейство Мелис ядат абсолютно един и същ обяд всеки ден: супа минестроне, приготвена от три вида боб (гарбанцо, пинто и бял боб), хляб с квас и чаша червено вино. Това ястие е типично за сините зони, тъй като се състои от цели храни от растителен произход.

„Хората, които живеят най-дълго и най-здравословно, ядат половин до чаша боб всеки ден. Освен това супата минестроне е богата на зеленчуци, което значително допринася за дълголетието“, твърди диетологът Саманта Касети.

 

Хлябът с квас е по-добър избор от белия хляб

Изследванията показват, че консумацията на тридесет уникални растителни храни на седмица може да подобри разнообразието на червата, показател за здрави черва. Това е важно, защото червата регулират здравословни функции като кръвно налягане и холестерол, възпаление, настроение, тегло и усвояване на хранителни вещества.

„Естествено ферментиралият хляб с квас не предизвиква скокове на кръвната захар като белия хляб, което помага да се поддържат по-здравословни нива на кръвната захар.“ С течение на времето високата кръвна захар може да допринесе за инсулинова резистентност и диабет тип 2“, каза Касети пред Today.

Алкохолът може да повиши нивата на добрия HDL холестерол, но дори едно питие на ден е свързано с други рискове за здравето. Ето защо Европейският съвет за научни изследвания обмисля да премахне червеното вино от препоръчителните храни, консумирани в средиземноморската диета.

Continue Reading

Previous: НАЙ-СЕТНЕ! Влак свързва Северна и Южна България!
Next: Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна – то било бързо и лесно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.