Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ергенът Виктор Стоянов хвърли в ужас Денсинг старс с този разказ
  • Новини

Ергенът Виктор Стоянов хвърли в ужас Денсинг старс с този разказ

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
fsdvkfkbkgfbkgfkbgf.png

До старта на новия сезон на „Денсинг старс“ остава съвсем малко, а изненадите в него от страна на новите участници, явно още отсега ще предизвикват интереса. Особено пък, когато те си признават, че нямат нищо общо с танците.

Такъв се оказа случая на Виктор Стоянов, когото зрителите познават от участието му в романтичното риалити „Ергенът“. Сега той се впуска в ново предизвикателство и ще трябва да танцува, дори и да не може.

Гери-Никол отказа на „Денсинг старс“, а причината ще ви шокира

„Притеснявам се, да, защото като бивш спортист съм доста отдаден и осъзнавам, че имам много да уча. С танците съм доникъде. Никога досега не ми се е налагало да танцувам, въпреки че съм бил на много събития, на които са ме карали да танцувам“, призна тази сутрин той в ефира на bTV. И добави нещо, което със сигурност не само ще предизвика редица коментари, но и ще прикове вниманието върху него оттук нататък.

„В клуб танцувам, само когато съм много пиян“, заяви Виктор Стоянов на въпрос не танцува ли поне, когато ходи на клуб. Отговорът му няма как да не заинтригува, предвид, че влиза в танцовално шоу.

„Иначе тренирам по три часа – от понеделник до петък. Не смятам, че напредвам достатъчно в танците, но давам всичко от себе си“, все пак загатна за усилията си той.

„Приех да участвам в „Денсинг старс“, защото много обичам музиката, освен това моята партньорка твърди, че имам усет. Според мен е по-снизходителна, за да запази мотивацията ми. Знам, че тепърва ще вкарват нови стилове и движения, а аз с тези едва се справям. Сигурно ще разсмиват много зрителите.“

На въпрос дали му се е налагало някога да сваля жена с танц, Стоянов заяви: „В живота, за щастие, не ми се е налагало да свалям жени с танци, щеше да бъде интересно. Но винаги съм се възхищавал на хората, които танцуват, и съм искал да се занимавам, но никога не съм го правил. Не съм осъзнавал колко е трудно. Явно не съм се занимавал, защото не съм искал да предприема излишни рискове.“

В „Денсинг старт“ освен Виктор Стоянов, влиза и Папи Ханс, с когото Стоянов се оказа и много добър приятел – двамата наскоро бяха заедно и на почивка в Занзибар. А много скоро ще бъдат и конкуренти.

„С Папи Ханс сме добри приятели и за мен е облекчение, че и той участва в „Денсинг старс“. За разлика от мен обаче, той е много танцувален, отпуска се в ритъма на музиката. С него всяка сутрин тренираме в 6:30 – 7 във фитнеса, после отиваме на уроци по танци и така. Става все по-тежко.“

И за финал Виктор Стоянов открехна малко завесата и за нещо ново, с което вероятно тепърва ще се опитва да впечатли аудиторията – „Снощи късно вечерта се прибрах от Варна, където с Мариан Вълев снимахме едно автомобилно риалити.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Лавина затрупа хора в Боровец, страшно е!
Next: Коя е възрастта, до която жената има нужда от мъж до себе си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.