Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коя е възрастта, до която жената има нужда от мъж до себе си
  • Новини

Коя е възрастта, до която жената има нужда от мъж до себе си

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
sdfvkdfvkfdkbbgf.png

Докога жената има нужда от мъж до себе си? Може би се е случвало да си задавате въпроса дали цял живот ще имате нужда от мъж до себе си? Да, докато сте по-млади, най-малкото удоволствието от с*кса би ви привличало към даден мъж, но какво би се случило след настъпването на менопауза или след като просто започнете да се чувствате възрастна.

Дали и тога ще имате нужда от мъж, или ще ви е по-добре, ако сте сами със себе?
В крайна сметка ще можете да си спестите куп досадни домакински дейности като готвене и пране. Ще се налага да ги извършвате само ако вие самите желаете и на практика ще разполагате с цялото си свободно време, което да разпределяте по начин, който най-много ви допада или пък “изнася”.

Нека да разгледаме въпроса до каква възраст една жена наистина се нуждае от мъж/ мъже и за какво изобщо са ѝ притрябвали. Ето няколко отговора (не ги подреждаме по важност), преди сами да сте успели да си отговорите на подобен въпрос.

1. Заради физическата близост

Да, в горните редове споменахме темата за настъпването на менопаузата при жените – период, през който много от тях престават да мислят за с*кса. Това обаче не е съвсем вярно, защото има много съвременни хранителни добавки и медикаменти, които са в помощ на жената през този период.

Дори и тя да няма чак такова физическо желание за с*кс, то остава в главата ѝ. А и самата менопауза не трае вечно. Много жени дори се радват на нов разцвет в сексуалните си отношения, след като са преминали през климактериума.

2. Заради общуването и липсата на усещане за самота

Чували сте, че самотните жени си взимат котки и започват да водят разговори с тях на глас. Но не е ли по-добре да ги водите с мъжа до вас? Котката няма как да ви отговаря, нито пък би ви придружила, когато отивате на кино или театър.

3. Заради усещането за значимост

Когато един мъж остане с вас до “края на дните” ви, вие ще се чувствате единствената. Сред всички жени той е спрял избора си именно на вас.

4. Заради по-високото самочувствие

Това има пряка връзка с предходното твърдение, но тук ще включим и комплиментите, които повечето мъже са свикнали да отправят към своята половинка. Това съвсем естествено ще доведе и до вашето нежелание да се “разпускате”. Ще се стремите да изглеждате добре, ще спортувате, ще се грижите за визията си.

5. Заради вашия собствен душевен мир

Мъжката близост действа благотворно не само върху физиката, но и върху психиката на жената. Когато в семейството има и деца, жената постига спокойствие и удовлетвореност, защото знае, че в очите на мъжа си, тя е майка на наследниците му.

Сега отговорихте ли си на въпроса? Една жена винаги ще има нужда от мъж, независимо до каква възраст е стигнала. Мъжът и жената са като Ин и Ян, това е истината!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ергенът Виктор Стоянов хвърли в ужас Денсинг старс с този разказ
Next: Шокираща новина за внезапна смърт потопи в скръб благоевградско школо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.