Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги слагам монета във фризера, когато отсъствам повече от два дни: ето защо!
  • Новини

Винаги слагам монета във фризера, когато отсъствам повече от два дни: ето защо!

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2024
sdfvsdflkvfdlbkfgkbgfb.png

Когато трябва да напусна дома за дълго време, използвам един лайфхак, който ви позволява да се предпазите от продукти с изтекъл срок на годност

За да съм сигурен, че храната, която е била съхранявана във фризера, все още е годна за ядене, вземам обикновена чаша вода и монета. Защо и как ми помага? – Ще ви разкажа в днешната статия.

И така, отивате на почивка или просто заминавате за уикенда, ясно е, че никой в ​​такива случаи не изпразвате фризера, не го размразявате и не изхвърляте цялата храна.

Разбира се, можете да направите това преди дълга ваканция, но едноседмично пътуване до морето не си заслужава.

Какво да направите

Поставете вода в чаша във фризера и изчакайте, докато замръзне. Сега можете да използвате нашия „индикатор“. Изваждаме чашата с водата, която вече е лед и поставяме монета отгоре и я връщаме обратно във фризера. Нашият свежомер във фризера е готов.

Как работи? – Всичко е много просто.

След като се приберете вкъщи, просто проверете монетата във фризера. По състоянието й можете да разберете дали е имало прекъсвания на захранването или не е имало прекъсване на захранването по време на вашето отсъствие.

Ако Монетата лежи върху леда – това означава, че всичко е наред, фризерът е работил правилно и не е изключвал, а дори и да е изключен, прекъсването е краткотрайно и ледът не е имал време да започне да се топи.

Ако водата в чашата не се размрази, тогава продуктите просто не биха могли да се влошат за толкова кратко време.

Но ако монетата е замръзнала вътре в леда, тогава спирането на тока е дълго и колкото по-дълбоко е под ледения слой, толкова по-голям е рискът продуктите да бъдат развалени. В този случай е по-добре да не поемате рискове и да ги изхвърлите в кофата за боклук.

Разбира се, струва си да се оцени нивото на потапяне. Ако монетата е само малко замръзнала в леда, тогава всичко е наред и е малко вероятно продуктите да са се развалили за такъв период.

Този трик ми проработи няколко пъти. Разбира се, беше жалко да се отървем от съдържанието на фризера, но отравянето е по-малко приятно изживяване, както за мен, така и за близките ми.

Ето защо препоръчвам този метод за проверка на свежестта на продуктите на вас, скъпи читатели.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Туристи хапнаха супа и спагети в популярно заведение в Банско, СМЕТКАТА взриви мрежата
Next: Свекърва ми искаше да се откажа от сина си… А накрая се оказа, че е криела страшна тайна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.